Произходът на Материята

Все още ли материята е мистерия?

Всичко започва в океана от енергия, в който се носи нашият свят. В древността хората са вярвали, че нашият свят е плосък и плава в морето, заобиколен от вода. Вярвате или не, във всяка приказка има известна доза истина. Нека да видим къде се крие истината. 

От гледна точка на квантовата физика, светът изглежда като листо в океана от квантова енергия, заобиколено от граници, ограничени от произхода на материята. Отляво, нашият свят е ограничен от разстоянието между първичните структурни атомни частици. Отдясно, от скоростта на имитация на светлината, отдолу са свойствата на нашите основни структурни материални частици, протони и електрони, а отгоре е размерът на нашата вселена и способността да поддържа най-големите обекти във вселената. Тези големи обекти не могат да поддържат по-големи размери, отколкото са в момента, поради структурните си сили. Над критичната маса те просто се сриват в океана от енергия.

Открихме „квантова сфера на дискретна материя“. Вижте Фигура 1. Дискретната материя се състои от отделни частици, които съществуват за продължителни периоди и могат да преминават между различни форми. Тази стабилност им позволява да съществуват в нашия триизмерен свят, съставен от отделни обекти. Ние възприемаме, измерваме и взаимодействаме с тези обекти чрез сетивата си като част от нашата триизмерна материална реалност. Отвъд тази реалност, ние срещаме три- и двуизмерни квантови материални обекти, като протони и електрони, както е илюстрирано в долната част на диаграмата.

Съществуват граници на подредения свят. Най-малките и най-големите стабилни обекти във Вселената определят тези граници. Кривите, означени като R_ke и R_kp, представят долната граница, наложена от критичната маса на протона и електрона. Това е границата, при която се формират най-малките частици — протоните и електроните — и нашият свят става видим. Кривата R_c показва максималната енергийна граница за материята, ограничена от квантуването на скоростта на светлината и размера на частиците. В същото време, R_d отляво представя минималната енергийна граница, необходима за поддържане на стабилността на протоните и електроните. Разбирането на тези квантови граници е от съществено значение, за да осмислим механиката на нашия триизмерен свят.

Електроните се формират вляво от границата R_ke и все още не са част от атомните ядра, напр. Протоните се формират вляво от границата R_kp. В пространството между двете граници съществуват само протони. Материята започва да се формира в дадена точка от пространството R–E, например точка 3 на Фигура 1. От тази точка нататък материята ще се движи спонтанно надясно в диаграмата (Фигура 1) — от точка 3 към границата R_k,p, например до точка 2, под формата на газ, и за да извърши това движение, ще поглъща (придобива) енергия.

Газът, както съществува в рамките на подредения свят, се намира в точка от пространството R–E, например точка 4, при която атомите или молекулите на газа притежават своите електрони и тяхното поведение съответства на приетите принципи на физиката. Както е добре известно, атомите и молекулите на газа могат да бъдат йонизирани, при което някои от атомните ядра остават без електрони. Все пак тези електрони първоначално се намират над границата R_k,e, защото пространственото разстояние R между тях е твърде голямо. Както ще бъде обяснено по-долу, пространственото разстояние между ядрата без електрони може да бъде намалено, така че тези електрон-свободни ядра да се окажат под границата R_k,p. През това време те се движат спонтанно към тази граница и в този процес генерират енергия (показана във Фигура 1 като ΔE).

След кратко съществуване те скачат директно към квантовата граница на зоната на стабилното съществуване на материята — виж Фигура 1. Този скок е съпроводен с получаване на енергия “ΔE”. Скокът се извършва точно на квантовата граница R_kp, защото квантовото увеличение делта R (нарушението на закона за запазване на енергията) е минимално. Това се случва поради съществуването на квантов принцип за минимален ефект в природата. Например, водна капка с малко тегло (незначително влияние на гравитацията) винаги приема сферична форма, тъй като за тази форма повърхностната енергия на капката е минимална.

Как се създава материята?

В космологичните модели на Големия взрив, лептонната епоха е периодът в еволюцията на ранната Вселена, в който лептоните доминират масата на Вселената. Тя започва приблизително 1 секунда след Големия взрив, след като повечето адрони и антиадрони се анихилират взаимно в края на адронната епоха. 

Е, това предположение е вярно до известна степен, включително по отношение на времето на събитията. Много е важно да се разбере, че в неодушевения триизмерен свят няма времева перспектива и тези процеси протичат едновременно и непрекъснато в нашия познат свят. Големият взрив, както първоначално е обяснен в астрофизиката, никога не се е случвал в действителност. Въпреки че във всяка съществуваща теория винаги има истинска същност, която може да се използва. Нека обясним създаването на материята от различна перспектива. 

Нека се върнем към зоната, изолирана между R_kp и R_ke. Тази зона е важен фактор за създаването на материята в нашия познат свят. Под квантовата граница R_ke се формират лептоните, а при движението надясно отвъд границата R_kp се формира протонната материя. Материята непрекъснато преминава през процеса на своето създаване. Големият взрив не е изходно събитие, а свръхкритично състояние на съществуване, което непрекъснато излъчва лептони и хадрони, преминавайки повърхността на границата R_kp. Отвъд тази граница се формира ядро и следователно — атоми.

Ние сме възпроизвели тези събития в нашите лаборатории. При условия на силен енергиен разряд се наблюдава изключение и се генерира гигантски макро атом под формата на кълбовидна мълния. Важно е да се разбере, че законите на физиката са валидни в границите на съществуването на подредения свят. В пояса между R_ke и R_kp съществува различна квантова организация със свои собствени закони, както и под границата R_ke. За тази зона на съществуване действа модифицираният газово-плазмен закон на Клапейрон-Чуканов. За да се запази равновесието на масата във Вселената, нискоенергийните частици се връщат обратно в свръхкритичния пояс, който ще разгледаме по-долу.

Какво представлява свръхплътната плазма?

Когато обсъждаме съществуването на материята извън подредения свят, не бива да очакваме тя да съществува в някое от трите агрегатни състояния: газообразно, течно или твърдо. Плазмата често се счита за четвъртото състояние на материята; тя обаче все още е просто състояние на подредения свят, тъй като се състои от силно йонизирани частици. Можем допълнително да обясним как се получава промяна в качеството, когато плазмата се компресира до свръхплътно състояние, което може да се счита за отделно агрегатно състояние.

Всеки газ или течност променя свойствата си, когато тройната му точка се манипулира. Например, фазовата диаграма на водата илюстрира поведението на водата при промяна на температурата и налягането. Кривата между критичната точка и тройната точка показва как точката на кипене на водата се променя с промените в налягането. Тя показва и налягането на насищане във връзка с промените в температурата. Квантовата точка представлява ново състояние на материята, където квантовите ефекти влизат в действие. След точката SDP материята започва да се държи като непрекъснат източник на енергия и нарушава закона за запазване на енергията.

Тройната точка на водата се появява при 0°C и 1 атмосфера (1 бар). В тази конкретна точка водата съществува и в трите си състояния: вляво от тази точка е твърдото състояние (лед), над него е течното състояние (вода) и под него е газообразното състояние (водна пара). Водата не е компенсируема течност и в сравнение с газовете, тя изисква значително количество енергия, за да промени нормалното си състояние.

Критичната точка на водата е при 374°C и 221 бара, след които водата се държи така, сякаш съществува и в трите състояния едновременно. Вляво от критичната точка водата остава течност; под нея тя все още е в газова фаза; а над тази критична точка водата се превръща в свръхкритичен флуид (SCF). Това свръхкритично състояние има по-висок капацитет за пренос на енергия, което е привлякло вниманието на изследователите в ядрената наука, целящи да подобрят ефективността на термоядрените инсталации от 33% на 44%.

Ако водата бъде допълнително компресирана, тя може да достигне до друго състояние на материята, наречено „свръхплътна плазма“ (SDP). Точката на SDP се определя от молекулно разстояние, което е 100 000 пъти по-голямо от размера на водна молекула. Размерът на водната молекула (R_w) е 0.275 nm, или R_w = 2.75E-8 cm. Ако разстоянието (R) е 100 000 пъти R_w, температурата (T) достига 5 000°C.

Achieving SDP is not easy with conventional science and has never been realized outside of its occurrence as a natural phenomenon. Such phenomena occur in the cores of stars and planets. Therefore, novel scientific methods and technologies are needed to create the conditions necessary for realizing this fourth state of matter.

Учени от консорциума Chukanov Energy са изследвали природното явление, известно като кълбовидна мълния, и са създали контролирана среда за манипулиране на познатите състояния на материята и модулиране на това четвърто агрегатно състояние.

Заключение

Както обяснихме, съществуването на материята в четирите ѝ агрегатни състояния е възможно само в квантовите граници на подредения свят. Според квантовата теория, представена в книгите на Чуканов „Квантова теория“, материята може да бъде създадена чрез електрон-протонния пояс. Дискусиите за четвъртото състояние на материята показват, че постигането на това състояние с настоящите технологични постижения е възможно само ако в процеса се използват добре контролирани квантови явления.