НОВА РЕВОЛЮЦИОННА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА КОНТРОЛИРАН И НЕКОНТРОЛИРАН ТЕРМОЯДРЕН СИНТЕЗ НА ТЕЖЪК ВОДОРОД
От д-р Кирил Чуканов
Солт Лейк Сити, 2024 г.
Почти три години минаха, откакто претърпях инсулт, който ме направи физически и духовно инвалид. Преди два месеца публикувах на моя сайт Chukanov Energy последната си статия върху моята ОБЩА КВАНТОВА ТЕОРИЯ НА СВЕТА, а сега публикувам (предполагам) последната си статия относно моето откритие – КВАНТОВА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ. Извинявам се на потенциалните читатели за някои грешки в текста – имам предвид не съвсем добър английски и не съвсем добър стил.
Някои откъси от интернет:
До края на века търсенето на енергия ще се е утроило под комбинирания натиск на нарастването на населението, засилената урбанизация и разширяващия се достъп до електроенергия в развиващите се страни. На изкопаемите горива, които оформиха цивилизацията на 19-ти и 20-ти век, може да се разчита само за сметка на парникови газове и замърсяване.
Спешно е необходима нова, широкомащабна, устойчива и безвъглеродна форма на енергия.
Следните предимства правят синтеза достоен за преследване:
За разлика от деленето на тежки атомни ядра, контролираният ядрен синтез не произвежда толкова дългоживеещи радиоактивни отпадъци, но технически е много по-трудно да се постигне. При ядрения синтез леките атоми се сливат, за да създадат по-тежки. На слънце това обикновено се случва, когато протон, ядрото на водороден атом, се комбинира с други протони, за да образува хелий. Процесът на контролиран термоядрен синтез изисква прецизен контрол. Яростно горещата плазма няма да остане неподвижна: тя е склонна да развива големи температурни градиенти, които генерират силни конвекционни токове, които правят плазмата турбулентна и трудна за управление. Такива нестабилности, подобни на миниатюрни слънчеви изригвания, могат да доведат плазмата в контакт със стените, повреждайки ги.
К. Чуканов. Всъщност нестабилността, която прави плазмата турбулентна, се дължи на ефекта на квантовата граница Rkp. Виж фигура 1.
При синтеза, две леки ядра се сливат, за да образуват едно по-тежко ядро. Процесът освобождава енергия, защото общата маса на полученото единично ядро е по-малка от масата на двете първоначални ядра. Останалата маса се превръща в енергия.
Сливането на атомите изисква комбинация от високо налягане и температура, за да се стискат плътно атомите един към друг. Интензивната гравитация върши голяма част от работата на слънцето. В земните условия (както учените смятат сега) такова огромно налягане, съществуващо в ядрото на слънцето, е извън техническите възможности на нашата цивилизация. Плътността на работещата термоядрена плазма в ITER (под налягане, създадено от супермагнити) е приблизително 10^13/cm^3. Така че средното разстояние между две съседни ядра е приблизително 10^-4 cm. Такава ниска плътност (в сравнение с плазмата в ядрото на слънцето) изисква много по-висока температура на работната плазма, отколкото на слънцето, където температурата е 15 милиона °C. Работната плазма в реактора ITER трябва да се нагрява до поне 150 милиона °C.
К. Чуканов. Ядрената енергия не е основният източник на енергия в нашето слънце. Квантовата граница Rkp е основният източник на енергия за нашето слънце и други блестящи обекти във Вселената: звезди, ядра на галактики, квазари. Вижте: chukanovenergy.bg/articles, “The Two Great Deceptions in Contemporary Official Science”, “Paradigm Changing Project Quantum Generator “Hellius – Arteks”. See also Figure 1.
Познатите материали не могат да издържат на толкова екстремни условия; те биха разтопили дори изключително топлоустойчиви метали като волфрам за миг. Отговорът, който отдавна се предпочита за проектиране на реактори, е магнитното задържане: поддържането на електрически заредената плазма в „магнитна бутилка“, формирана от силни магнитни полета, така че тя никога да не докосва стените на камерата за синтез. Въпреки това, най-мощните електромагнити, създавани досега в света (в ITER, които изискват огромно количество електроенергия), са далеч от създаването на такова налягане, което поражда гравитацията в ядрото на Слънцето, и налягането, създавано от ядрото на кълбовидна мълния. Най-популярният дизайн, наречен токамак и предложен през 50-те години от съветски учени, използва тороидален (или с форма на поничка) контейнер.
ITER е мащабен международен проект за изграждане на термоядрен реактор тип токамак, предназначен да докаже възможността за използване на термоядрения синтез като мащабен и безвъглероден източник на енергия. Целта на ITER е да работи при мощност от 500 MW (в продължение на поне 400 секунди непрекъснато) с входяща енергия от 50 MW за подгряване на плазмата.
Какво е ITER
ITER, което на латински означава „пътят“, ще бъде най-големият експеримент в света по пътя към енергията от термоядрен синтез. Това ще бъде първото устройство за термоядрен синтез, което ще генерира повече топлина, отколкото е използвана за стартиране на реакцията на синтез, разчитайки на впечатляващ набор от технологии, които са от съществено значение за осигуряването на енергия от термоядрен синтез в бъдеще. ITER е най-големият експеримент в света по пътя към енергията от термоядрен синтез.
Европа е домакин на проекта, който в момента се строи в Кадараш, южна Франция. ITER е глобално научно партньорство с безпрецедентен мащаб, обединяващо половината от населението на света: Китай, Европа, Япония, Индия, Република Корея, Руската федерация, Съединените щати и други.
ITER ще бъде най-големият токамак за тестване на магнитно ограничение за производство на енергия от термоядрен синтез. Той ще преброи милиони компоненти, управлявани от авангардни системи, за да измери производителността си и да извлече поуки за бъдеща търговска електроцентрала за термоядрен синтез.
Как ще работи машината ITER?
След като горивото за термоядрен синтез попадне в машината, мощни нагревателни системи ще повишат температурата до 150 милиона °C, за да генерират свръхгореща плазма, която ще бъде поместена в камера с форма на поничка. За да се избегне всякакъв контакт между горещата плазма и стените на камерата, гигантски магнити ще бъдат охладени до -269 °C, за да станат свръхпроводящи и да създадат масивна магнитна клетка около тях. Под повърхността на компонентите, изложени на високите температури, ще бъдат монтирани тръби с охлаждаща вода, за да улавят топлината, която в крайна сметка ще се разсее през охладителни кули.
Една от най-големите пречки пред магнитно-ограничения синтез е необходимостта от материали, които могат да издържат на тежкото третиране, на което ще бъдат подложени от плазмата, която се сливат. Синтезът на деутерий-тритий създава интензивен поток от високоенергийни неутрони (те са електрически неутрални, следователно не се влияят от магнитно поле), които се сблъскват с ядрата на атомите в металните стени и обвивката, причинявайки малки точки на топене. След това металът рекристализира, но е отслабен, като атомите се изместват от първоначалните си позиции.
Хиляди инженери и учени са допринесли за проектирането на ITER, откакто идеята за международен съвместен експеримент по термоядрен синтез беше лансирана за първи път през 1985 г. Членовете на ITER сега участват в десетилетно сътрудничество за изграждане и експлоатация на експерименталното устройство ITER и заедно довеждат термоядрения синтез до точката, в която може да бъде проектиран демонстрационен термоядрен реактор.
ITER е проектиран така, че да осигурява десетократна възвръщаемост на енергията в плазмата си (Q=10), или 500 MW термоядрена енергия от 50 MW входна енергия за подгряване. ITER няма да преобразува произведената топлинна енергия в електричество, но – като първият термоядрен експеримент в историята с положителен енергиен баланс в плазмата – ще подготви пътя за машините, които ще могат да го направят.
За да получи топлината, устройството ITER Tokamak използва много мощни магнитни полета, за да ограничи и контролира плазмата.
Сърцето на Токамака е вакуумна камера с форма на поничка. Вътре в камерата водородът е подложен на огромно налягане и температури. Поради тези условия водородното гориво се превръща в плазма, за да се позволят реакциите на синтез на неговите атоми.
График на проекта:
- Начало на проекта – 2006 г.
- Първият етап на сглобяване през 2018 г.
- Стартова фаза през 2024 г.
- Получаване на първата плазма през декември 2025 г.
- Начало на операцията по ядрен синтез през 2035 г.
Температурата на повърхността на нашето Слънце е 6000°C, а в ядрото му – 15 милиона °C. Температурата се комбинира с плътността в ядрото на Слънцето, за да създаде условията, необходими за протичане на термоядрения синтез. Гравитационните сили на нашата звезда не могат да бъдат възпроизведени тук, на Земята, и в лабораторията са необходими много по-високи температури, за да компенсират това. В токамака ITER температурите ще достигнат 150 милиона °C – или десет пъти температурата в ядрото на Слънцето. При взрива на водородна бомба, атомната бомба създава за кратко време (милисекунди или около това) необходимите условия за верижна термоядрена реакция (взрив) на смес от тежък водород (Dе + Tр).
Токамак ITER ще бъде най-големият, строен някога, с обем на плазмата от 830 кубически метра. Максималният обем на плазмата в токамаците, работещи днес, е 100 кубически метра.
ITER, реактор за ядрен синтез на стойност 20 милиарда евро, който се строи във Франция, няма да бъде включен до 2035 г. – забавяне от 10 години. Струва ли си да се продължи с този гигантски проект, предвид нарастващите по-малки търговски усилия за синтез?
В случая на ITER, електромагнитите са гигантски D-образни пръстени, високи 14 метра, широки 9 метра и дебели 90 сантиметра. Тежи приблизително 120 тона, което според списание Engineering and Technology Magazine е приблизително колкото теглото на Boeing 747, въпреки че си струва да се отбележи, че това би бил напълно празен Boeing 747 и самолетът все още би имал 10 или 20 тона върху този пръстен.
Проектът ITER официално започна през 2006 г., когато международните му партньори се съгласиха да финансират 10-годишен план на стойност приблизително 5 милиарда евро (тогава 6,3 милиарда долара), който би осигурил пускането на ITER в експлоатация през 2016 г. Последната официална оценка на разходите е над 20 милиарда евро (22 милиарда долара), като номинално ITER ще заработи едва след две години.
След като горивото за термоядрен синтез попадне в машината, мощни нагревателни системи ще повишат температурата до 150 милиона °C, за да генерират свръхгореща плазма, която ще бъде поместена в камера с форма на поничка. За да се избегне всякакъв контакт между горещия газ и стените на камерата, гигантски магнити ще бъдат охладени до -269 °C, за да станат свръхпроводящи и да създадат масивна магнитна клетка около тях. Под повърхността на компонентите, изложени на високите температури, ще бъдат монтирани тръби с охлаждаща вода, за да улавят топлината, която в крайна сметка ще се разсее през охладителни кули.
Плазменото нагряване започва вътре в машината с магнитните полета, които се използват за контрол на плазмата. Тъй като плазмата е електрически проводник, магнитните полета, използвани за иницииране на плазмата, индуцират електрически ток с висока интензивност. Термоядреният реактор за синтез на ITER ще използва над 300 MW електрическа мощност, за да накара плазмата да абсорбира 50 MW топлинна мощност, създавайки 500 MW топлина от синтеза за периоди от 400 до 600 секунди.
Друг метод за термоядрен синтез се използва в Националната инициаторна лаборатория в Калифорния. 192 лазера, насочени към малка капсула, пълна с деутерий и тритий – тежки форми на водород, осигуриха взрив на енергия, който свърши работата. Въпреки че съществуват различни начини за постигане на ядрен синтез, учените в калифорнийската лаборатория използваха 192 лазера, фокусирани върху вътрешната стена на цилиндър, съдържащ малка капсула (около размера на сачма) с гориво за синтез: деутерий и тритий.
Това генерира рентгенови лъчи от стената, която удари капсулата, свивайки горивото. То остана горещо, плътно и кръгло достатъчно дълго, за да се възпламени, произвеждайки повече енергия от използваните лазери.
Около 4 процента от това гориво е било синтезирано в процеса. Но този последен изблик на термоядрен синтез все още не е произвел достатъчно енергия, за да задейства лазерните захранвания и другите системи на експеримента NIF. Необходими са били около 300 милиона джаула енергия от електрическата мрежа, за да се получи обратно една стотна от енергията чрез термоядрен синтез.
В токамака ITER се използва смес от деутерий и тритий, защото в ядрената им реакция се произвеждат едно хелиево ядро и един неутрон. Хелиевото ядро е електрически заредено, следователно то остава в плазмата и поддържа високата си температура, докато неутронът, който е неутрален (и не се влияе от магнитно поле), удря стената на вакуумната камера, предавайки кинетичната си енергия на охладителната система на реактора.
Кирил Чуканов. Както можете да видите по-долу, в „Чуканов Генератор за синтез“ смес от деутерий (De) и тритий (Tr) не е необходима заради огромното налягане в деутериевата плазма, създавано от ядрата на кълбовидната мълния. Многобройните ми експерименти доказаха, че ядрото на кълбовидната мълния разрушава пространството на мястото на своето появяване. В течната среда на „Чуканов Генератор за синтез“ ядрото на кълбовидната мълния изстисква тежката вода (De2O) към стените на наляганната камера, създавайки по този начин огромно налягане в нея. Тежката вода се превръща в ново състояние на материята – Супер Плътна Квантова Плазма (С.П.К.П.). Плътността на тази С.П.К.П. е огромна, разстоянието между две съседни ядра е около 10^-9 см или по-малко, а температурата на плазмата се повишава до милиони градуси благодарение на квантовия ефект на Rkp. Вижте фигура 1. Това състояние на материята съществува през времето на съществуване на ядрото на кълбовидната мълния – няколко микросекунди. Достатъчно време за добър синтез. Новообразуваното ядро на хелий предава директно кинетичната си енергия на стените на наляганната камера на генератора. Деутериевата плазма се нагрява до огромна температура поради квантовия ефект на Rkp (нарушение на Закона за запазване на енергията). Няма нужда от скъпо струващо нагряване чрез електрически ток или други начини на нагряване. Ядрата на хелий (50%) или тритий (50%) се произвеждат. Те предават ядрената енергия на стените на наляганната камера на реактора. В резултат на много цикли на синтез, в работната тежка вода се натрупва определено количество тритий. Следователно термоядреният синтез променя своя характер – става по-енергийно ефективен: De – Tr.
Ядрената енергия на тежкия водород е милиони пъти по-голяма от химическата енергия.
От друга страна, деутерият се съдържа в океаните на Земята и неговото производство е относително просто и евтино. Деутерият има естествена изобилност в океаните на Земята от около един атом деутерий на всеки 6 420 атома водород. Така деутерият представлява около 0,0156% по брой (0,0312% по маса) от целия водород в океана: 4,85×1013 тона деутерий. Тритият е радиоактивен, не съществува естествено на Земята и е много скъп за производство чрез ядрени реакции. Фактически, деутерият представлява неизчерпаем източник на ядрена енергия.
Механизмът (технологията) на термоядрен синтез на тежък водород в съществуващите (конвенционални) реактори в света е МНОГО РАЗЛИЧЕН И МНОГО НЕЕФЕКТИВЕН в сравнение с „термоядрен синтезен реактор Чуканов“.
По-долу са показани схеми (рисувани на ръка) на моята технология: много енергийно ефективно, просто, евтино оборудване, евтино при експлоатация, термоядрен синтез. Първият работещ прототип на моя термоядрен реактор беше построен в моята домашна частна лаборатория, разположена в София - област Бояна, България, през 2019 г. По-късно, през 2022 г., преместихме този генератор на друго място - в световноизвестната Долина на розите (град Казанлък). Може да се изгради „Термоядрен термоядрен генератор Чуканов“ с всякаква мощност. Цената на съществуващия ми термоядрен термоядрен генератор е около 50 000 евро (без моя труд и труда на моите специалисти). Той може да генерира поне 50 MW мощност.
Забележка: Текстът по-долу е на български и английски език.
Бояна-София- България, 2019
Видео тук: Мощността на кинетичната кълбовидна мълния София, Бояна 30.12.2019
За някаква критична стойност на входната мощност (съхранена в кондензатори) термоядрената реакция на синтез може да стане катастрофална: верижна реакция – експлозия = водородна бомба!
За да определим зоната на безопасен контролиран термоядрен синтез (без експлозия), трябва да извършим някои предпазливи експерименти. Работната среда трябва да бъде смес от солена морска вода и тежка (деутериева) вода. Първият етап трябва да бъде смес от 5% тежка вода и 95% морска вода. Ако измерим някакъв синтез (допълнителна енергия + хелий или тритий), продължаваме със смес от 10% тежка вода и 90% морска вода. И така нататък, докато се случи експлозия. Камерата за високо налягане трябва да бъде разположена на безопасно разстояние от генератора на импулси с батерийни кондензатори. Трябва да има дистанционно управление на процеса на термоядрен синтез. Ако искаме да създадем неконтролиран термоядрен реактор (експлозия, водородна бомба), тогава това ще е друга история.
Моят термоядрен генератор има батерия от 8 високоволтови кондензатора за съхранение на висока енергия. Обемът на работната камера е 12 литра. Такъв е обемът на работната вода (тежка деутериева вода + морска вода). Енергията от кондензаторите (един импулс) е пренебрежимо малка – те могат да загреят обикновена вода (без синтез) в камерата с едва 0,5 °C, докато изходната енергия от синтеза (с тежка вода) може да бъде хиляди пъти по-голяма. Над единица може да бъде хиляди пъти или повече! Уау!!! В ITER генератора искат да достигнат над единица 10. Горкият ITER! Имаме още 15 кондензатора на склад. Ако добавим тези допълнителни кондензатори към съществуващата батерия, ще имаме батерия от 23 високоволтови високоенергийни кондензатора за съхранение! Вълнуващо!
Разполагам с цялото оборудване, необходимо за генериране на голямо количество енергия от термоядрен синтез. Вижте снимките по-долу.
Това съм аз с два контейнера с тежка вода (De вода). Импулсни генератори в град Казанлък, 2022–2024
Забележка: Всички снимки и видеоклипове в тази статия са за експерименти, направени само с морска вода.
Технологията на термоядрен синтез, използваща изкуствена кълбовидна мълния като много ефективен и евтин компресионен и нагряващ фактор, ще реши енергийните проблеми на нашата цивилизация, без да навреди на климата на планетата ни. Тази нова революционна технология ми е разкрита от СУПЕРУМА НА ВСЕЛЕНАТА – БОГ – за оцеляването на човечеството и живота на нашата планета във времена на Великите изпитания.
БОГ: НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА УЖАСНИ ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО УНИЩЖЕНИЕ!
Край
05 ноември 2024 г., Солт Лейк Сити, Юта, САЩ.
.
