Световни константи в общата квантова механика: Основи на Вселената

Резюме

Общата квантова механика (GQM) надхвърля конвенционалната физика, като въвежда набор от световни константи, които управляват структурата и динамиката на вселената. Тези константи, открити чрез теоретични изводи и емпирични наблюдения, включват минимални квантови ускорения, съотношения на сили, скорости и пространствени измерения както за Вселената на протонната материя (PMU), така и за Вселената на електронната материя (EMU). Този документ обобщава тези константи, техните стойности и тяхната роля в космическите феномени, предоставяйки единна рамка, която оспорва основните теории като Общата теория на относителността и Стандартния модел.

Въведение

Съвременната физика разчита на ограничен набор от фундаментални константи: константата на Планк h, скоростта на светлината c, елементарният заряд e и гравитационната константа G. Въпреки това, GQM постулира, че вселената се състои от две преплетени сфери — PMU (включваща атоми, звезди, галактики и т.н.) и EMU (пространственият континуум) — всяка с различни квантови параметри. Тези светове проявяват дуализъм електрон-протон, където протонът е „развит“ аналог на електрона. GQM въвежда допълнителни световни константи, за да обясни явления като ротационните криви на галактиките, аномалиите на космическите сонди и енергийния баланс на вселената. Тези константи осигуряват симетрия, стабилност и квантови граници, като често се проявяват като източници на свободна енергия, когато физическите закони са в противоречие с тях.

Ключови световни константи в GQM

Следната таблица изброява основните световни константи, техните дефиниции, приблизителни стойности (в CGS единици, освен ако не е посочено друго) и приложения. Стойностите са извлечени от космически мащаби, като радиуса на вселената, и са потвърдени спрямо наблюдения като аномалиите на „Пайъниър“ и изравняването на галактиките. Таблицата е актуализирана, за да включва константите на съотношението на фундаменталните сили Ae и Ap, които разширяват рамката на дуализма електрон-протон, като количествено определят дисбалансите на електромагнитната спрямо гравитационната сила за еднакви частици и дефинират мащаба на електронната и протонната вселена.

КонстантаОпределениеСтойностРоля и приложения
A0,pМинимално квантово ускорение в PMU, аналогично на h. Валидно за праволинейно движение върху 2D повърхността на PMU.8.746×10-8cm/s²Обяснява аномалиите на космическите сонди „Пайъниър“ (наблюдаваното ускорение съвпада точно). Засяга движението на телата, движещи се напред/назад спрямо наблюдател. Изведено като a0,p=c²/Run,p. Осигурява квантова стабилност; нарушава запазването на енергията, ако е необходимо, за да запази константността.
A0,eМинимално квантово ускорение в EMU, валидно за ротационно движение в 3D пространствения континуум (X ⊥ Y ⊥ Z).0.487×10-9cm/s²Обяснява изравняването на ротационните криви на галактиките (напр. Галактиката Млечен път). Обяснява високите орбитални скорости на сателитни галактики като Големия магеланов облак (LMC) при V≈200km/s. Влияе върху прецесията на орбитата на Меркурий и интерпретациите на космическото разширение.
Ae,pСъотношението на електромагнитната сила към гравитационната сила между електрон и протон.2.27×1039(безразмерно)Фундаментален параметър на дуализма. Използва се при извеждането на минималната квантова скорост Vmin,p=c/√Ae,p. Подчертава доминирането на електромагнитните сили в квантови мащаби над гравитацията. Свързва микро- и макро-мащабите: Run,p=Ae,pRp.
AeСъотношението на електромагнитната сила към гравитационната сила между два електрона.4.17×1042(безразмерно)Количествено определя дисбаланса на силите в електронни мащаби, подчертавайки електромагнитното господство в микросвета. Изведено като Ae=e2/(Gme2). Допринася за дуализма електрон-протон чрез Ae,p=√AeAp. Обяснява стабилността в квантовите системи за свободна енергия и поведението на плазмата.
ApСъотношението на електромагнитната сила към гравитационната сила между два протона.1.24×1036(безразмерно)Количествено определя дисбаланса на силите в протонни мащаби, относим за ядрени и космически структури. Изведено като Ap=e2/(GMp3). Подкрепя макро-мащабните симетрии в PMU, влияейки върху образуването на галактики и гравитационните аномалии без тъмна материя.
Vmin,pМинимална квантова скорост в PMU.=0.63×10-9cm/s (извлечено от c/(Ae,p)Определя долна граница за скоростите в системи, базирани на протони. Свързано с космически симетрии и енергийни баланси.
Run,pРадиус на Вселената на протонната материя (2D сферично многообразие).0.654×1028cmОпределя мащаба на „видимата“ вселена (галактики и т.н.). Използва се при изчислението на a0,p. Съвпада с гравитационния радиус rg за стабилност: Run,p=2πrg,p.
Run,eРадиус на Вселената на електронната материя (3D сферично многообразие).1.84×1030cmПредставлява пространствения континуум. Влияе на ротационната динамика и квантовите граници.
rgКвантов гравитационен радиус (граница) за материални обекти.За PMU: 0.416×1028cm (общо: rg=2GM/c2)Най-малкото възможно пространствено измерение. Осигурява стабилност на вселената; радиусът на PMU е равен на πrg. Действа като източник на свободна енергия, като влияе на движението в близост до границите.
E0,pИзведена константа, свързваща h и c на Планк.h/c(erg s / cm/s)Свързва квантовото действие с ускорението: E0,p=h/c→ae,p. Част от изводите за импулс и енергия.
cСкорост на светлината, изразена като произведение на други константи.3×1010cm/sПреформулирано в GQM: c = (2π². e² / hₚ) √(Mₚ / mₑ), където hₚ=6.62×10-27erg s, Mₚ маса на протона, mₑ маса на електрона. Представлява симетрия на максималната скорост.

Тези константи са взаимосвързани; например, общата енергия на вселената е нула (Eₜₒₜ = Eₖᵢₙ + Eg = 0), като Eₖᵢₙ=Eₖᵢₙ = Mᵤₙ,ₚc²/2≈2.52×1076erg, балансирана от гравитационния потенциал. Нарушенията на закони като запазването на енергията възникват, за да запазят константите, което позволява явления като квантовата свободна енергия. Добавянето на Ae и Ap усъвършенства модела на дуализма, показвайки как съотношенията на силите се променят в зависимост от типовете частици и влияят на квантовите граници.

Производни на ключови константи

Деривациите следват електрон-протонния дуализъм, симетриите и фундаменталните принципи на GQM. Те са предимно от космологични мащаби и параметри на частиците.

Минимално Квантово Ускорение a0,p

Представлява минималното ускорение в PMU за праволинейно движение.

Извеждане: От космичен мащаб:

a 0 , p = c 2 R u n , p = ( 3 × 10 10 ) 2 0.654 × 10 28 = 8.746 × 10 8 cm / s 2
a 0 , p = c 2 R u n , p = = ( 3 × 10 10 ) 2 0.654 × 10 28 = 8.746 × 10 8 cm / s 2

Алтернативно, от квантово действие:

ϵ 0 , p a 0 , p = h a 0 , p = = h ϵ 0 , p = h c h = c / R u n , p × k
ϵ 0 , p a 0 , p = h a 0 , p = h ϵ 0 , p = h c h = c / R u n , p × k

(където k е коефициентът на симетрия). Осигурява постоянство спрямо закона за запазване на енергията.

Минимално Квантово Ускорение a0,e

За въртеливо движение в EMU.

Извеждане: От електронни параметри:

a 0 , e = 2 G m e R e 2 = 2 × 6.67 × 10 8 × 9.1 × 10 28 ( 2.82 × 10 13 ) 2 = 0.487 × 10 9 cm / s 2 R e = e 2 m e × c 2 = 2.818 × 10 13 cm
a 0 , e = 2 G m e R e 2 = = 2 × 6.67 × 10 8 × 9.1 × 10 28 ( 2.82 × 10 13 ) 2 = 0.487 × 10 9 cm / s 2 R e = e 2 m e × c 2 = 2.818 × 10 13 cm

Re влияе върху галактическата динамика без тъмна материя.

Съотношение на силите Ae,p

Електромагнитно-гравитационно съотношение между електрон и протон.

Извеждане: От сили в равновесие:

A e , p = e 2 G m e M p = ( 4.8 × 10 10 ) 2 6.67 × 10 8 × 9.1 × 10 28 × 1.67 × 10 24 = 2.27 × 10 39
A e , p = e 2 G m e M p = = ( 4.8 × 10 10 ) 2 6.67 × 10 8 × 9.1 × 10 28 × 1.67 × 10 24 = = 2.27 × 10 39

Връзки дуалност: протон като развит електрон.

Съотношение на силите Ae

За два електрона.

Извеждане:

A e = e 2 G m e 2 = ( 4.8 × 10 10 ) 2 6.67 × 10 8 × ( 9.1 × 10 28 ) 2 = 4.17 × 10 42
A e = e 2 G m e 2 = = ( 4.8 × 10 10 ) 2 6.67 × 10 8 × ( 9.1 × 10 28 ) 2 = 4.17 × 10 42

Доминира в микромащаби.

Force Ratio Ap

За два протона.

Извеждане:

A p = e 2 G M p 2 = ( 4.8 × 10 10 ) 2 6.67 × 10 8 × ( 1.67 × 10 24 ) 2 = 1.24 × 10 36
A p = e 2 G M p 2 = = ( 4.8 × 10 10 ) 2 6.67 × 10 8 × ( 1.67 × 10 24 ) 2 = 1.24 × 10 36

Относимо за ядрени/макро структури. Връзка: Ae,p=√AeAp.

Минимална Квантова Скорост Vmin,p

Долна граница на скоростта в PMU.

Извеждане: От дуализъм:

V min , p = c A e , p = 3 × 10 10 2.27 × 10 39 = 0.63 × 10 -9 cm / s
V min , p = c A e , p = = 3 × 10 10 2.27 × 10 39 = 0.63 × 10 -9 cm / s

Радиус на PMU Run,p

Мащабът на видимата вселена.

Извеждане: От дуалистично мащабиране:

R u n , p = A e , p R p = 2.27 × 10 39 × 2.87 × 10 12 = 0.654 × 10 28 cm
R u n , p = A e , p R p = = 2.27 × 10 39 × 2.87 × 10 12 = 0.654 × 10 28 cm

(Rp радиус на протона). Алтернативно:

R u n , p = M p m e G M p e 2 c const

Радиус на EMU Run,e

Мащаб на пространствен континуум.

Извеждане: От симетрия:

R u n , e = π R u n , p = π × 0.654 × 10 28 = 1.84 × 10 30 cm
R u n , e = π R u n , p = = π × 0.654 × 10 28 = 1.84 × 10 30 cm

Гравитационен Радиус rg

Минимален пространствен размер.

Извеждане: Общо:

r g = 2 G M c 2

За PMU вселената (Mun,p≈1.93 × 1055g):

r g = 2 × 6.67 × 10 8 × 1.93 × 10 55 ( 3 × 10 10 ) 2 = 0.416 × 10 28 cm

Стабилност: Run,p=2πrg.

Свързваща Константа E0,p

Свързва h и c.

Извеждане:

ϵ 0 , p = h c = 6.626 × 10 27 3 × 10 10 = 2.21 × 10 37 erg s / ( cm / s )
ϵ 0 , p = h c = = 6.626 × 10 27 3 × 10 10 = 2.21 × 10 37 erg s / ( cm / s )

Използва се в инерцията: p = E0,p a0,p.

Скорост на Светлината c

Максимална скорост.

Извеждане: Преформулирано:

c = ( 2 π 2 e 2 h p ) M p m e = 3 × 10 10 cm / s

Отразява симетриите за животоподдържаща вселена.

Космически приложения

  • Аномалия „Пайъниър“: Точно съвпадение с a0,p, не е гравитационно.
  • Галактично Изравняване: Дължи се на a0,e, елиминирайки нуждата от тъмна материя.
  • Прецесия на Меркурий: Частичен принос от a0,e, усъвършенстващ предсказанията на Общата теория на относителността (ОТО).
  • Разширение на Вселената: Реинтерпретира червените отмествания без тъмна енергия; константите осигуряват абсолютна относителност спрямо наблюдатели, базирани на Земята.
  • Енергиен Баланс: Константите действат като източници на свободна енергия близо до квантовите граници, поддържайки нулева обща енергия и вечна активност.
  • Дуализъм на Силите: Ae и Ap обясняват защо гравитацията доминира в големи мащаби, докато електромагнетизмът управлява квантовите области, подкрепяйки критиката на GQM към унифицираните полеви теории.

Заключение

Световните константи в GQM предоставят цялостен, симетричен модел на вселената, разрешавайки аномалии, необясними от основната физика. Те подчертават квантовата природа на реалността, където преобладават принципи като абсолютната относителност и дуализмът електрон-протон. Бъдещи експерименти, като прецизирани данни от космически сонди или наблюдения на галактики, биха могли допълнително да потвърдят тези константи. Тази рамка не само обединява микро- и макро-мащабите, но също така отваря пътища за квантови технологии за свободна енергия.

Референции

Автор

Георги Станчев

Георги Станчев

Български учен и иноватор с бакалавърска, магистърска и докторска степени по физика и бизнес. Основател и изпълнителен директор на Чуканов Енерджи, ООД. Автор на множество патенти и статии в областта на квантовата енергия.