Резюме
Общата квантова механика (GQM) надхвърля конвенционалната физика, като въвежда набор от световни константи, които управляват структурата и динамиката на вселената. Тези константи, открити чрез теоретични изводи и емпирични наблюдения, включват минимални квантови ускорения, съотношения на сили, скорости и пространствени измерения както за Вселената на протонната материя (PMU), така и за Вселената на електронната материя (EMU). Този документ обобщава тези константи, техните стойности и тяхната роля в космическите феномени, предоставяйки единна рамка, която оспорва основните теории като Общата теория на относителността и Стандартния модел.
Въведение
Съвременната физика разчита на ограничен набор от фундаментални константи: константата на Планк h, скоростта на светлината c, елементарният заряд e и гравитационната константа G. Въпреки това, GQM постулира, че вселената се състои от две преплетени сфери — PMU (включваща атоми, звезди, галактики и т.н.) и EMU (пространственият континуум) — всяка с различни квантови параметри. Тези светове проявяват дуализъм електрон-протон, където протонът е „развит“ аналог на електрона. GQM въвежда допълнителни световни константи, за да обясни явления като ротационните криви на галактиките, аномалиите на космическите сонди и енергийния баланс на вселената. Тези константи осигуряват симетрия, стабилност и квантови граници, като често се проявяват като източници на свободна енергия, когато физическите закони са в противоречие с тях.
Ключови световни константи в GQM
Следната таблица изброява основните световни константи, техните дефиниции, приблизителни стойности (в CGS единици, освен ако не е посочено друго) и приложения. Стойностите са извлечени от космически мащаби, като радиуса на вселената, и са потвърдени спрямо наблюдения като аномалиите на „Пайъниър“ и изравняването на галактиките. Таблицата е актуализирана, за да включва константите на съотношението на фундаменталните сили Ae и Ap, които разширяват рамката на дуализма електрон-протон, като количествено определят дисбалансите на електромагнитната спрямо гравитационната сила за еднакви частици и дефинират мащаба на електронната и протонната вселена.
| Константа | Определение | Стойност | Роля и приложения |
|---|---|---|---|
| A0,p | Минимално квантово ускорение в PMU, аналогично на h. Валидно за праволинейно движение върху 2D повърхността на PMU. | 8.746×10-8cm/s² | Обяснява аномалиите на космическите сонди „Пайъниър“ (наблюдаваното ускорение съвпада точно). Засяга движението на телата, движещи се напред/назад спрямо наблюдател. Изведено като a0,p=c²/Run,p. Осигурява квантова стабилност; нарушава запазването на енергията, ако е необходимо, за да запази константността. |
| A0,e | Минимално квантово ускорение в EMU, валидно за ротационно движение в 3D пространствения континуум (X ⊥ Y ⊥ Z). | 0.487×10-9cm/s² | Обяснява изравняването на ротационните криви на галактиките (напр. Галактиката Млечен път). Обяснява високите орбитални скорости на сателитни галактики като Големия магеланов облак (LMC) при V≈200km/s. Влияе върху прецесията на орбитата на Меркурий и интерпретациите на космическото разширение. |
| Ae,p | Съотношението на електромагнитната сила към гравитационната сила между електрон и протон. | 2.27×1039(безразмерно) | Фундаментален параметър на дуализма. Използва се при извеждането на минималната квантова скорост Vmin,p=c/√Ae,p. Подчертава доминирането на електромагнитните сили в квантови мащаби над гравитацията. Свързва микро- и макро-мащабите: Run,p=Ae,pRp. |
| Ae | Съотношението на електромагнитната сила към гравитационната сила между два електрона. | 4.17×1042(безразмерно) | Количествено определя дисбаланса на силите в електронни мащаби, подчертавайки електромагнитното господство в микросвета. Изведено като Ae=e2/(Gme2). Допринася за дуализма електрон-протон чрез Ae,p=√AeAp. Обяснява стабилността в квантовите системи за свободна енергия и поведението на плазмата. |
| Ap | Съотношението на електромагнитната сила към гравитационната сила между два протона. | 1.24×1036(безразмерно) | Количествено определя дисбаланса на силите в протонни мащаби, относим за ядрени и космически структури. Изведено като Ap=e2/(GMp3). Подкрепя макро-мащабните симетрии в PMU, влияейки върху образуването на галактики и гравитационните аномалии без тъмна материя. |
| Vmin,p | Минимална квантова скорост в PMU. | =0.63×10-9cm/s (извлечено от c/√(Ae,p) | Определя долна граница за скоростите в системи, базирани на протони. Свързано с космически симетрии и енергийни баланси. |
| Run,p | Радиус на Вселената на протонната материя (2D сферично многообразие). | 0.654×1028cm | Определя мащаба на „видимата“ вселена (галактики и т.н.). Използва се при изчислението на a0,p. Съвпада с гравитационния радиус rg за стабилност: Run,p=2πrg,p. |
| Run,e | Радиус на Вселената на електронната материя (3D сферично многообразие). | 1.84×1030cm | Представлява пространствения континуум. Влияе на ротационната динамика и квантовите граници. |
| rg | Квантов гравитационен радиус (граница) за материални обекти. | За PMU: 0.416×1028cm (общо: rg=2GM/c2) | Най-малкото възможно пространствено измерение. Осигурява стабилност на вселената; радиусът на PMU е равен на πrg. Действа като източник на свободна енергия, като влияе на движението в близост до границите. |
| E0,p | Изведена константа, свързваща h и c на Планк. | h/c(erg s / cm/s) | Свързва квантовото действие с ускорението: E0,p=h/c→ae,p. Част от изводите за импулс и енергия. |
| c | Скорост на светлината, изразена като произведение на други константи. | 3×1010cm/s | Преформулирано в GQM: c = (2π². e² / hₚ) √(Mₚ / mₑ), където hₚ=6.62×10-27erg s, Mₚ маса на протона, mₑ маса на електрона. Представлява симетрия на максималната скорост. |
Тези константи са взаимосвързани; например, общата енергия на вселената е нула (Eₜₒₜ = Eₖᵢₙ + Eg = 0), като Eₖᵢₙ=Eₖᵢₙ = Mᵤₙ,ₚc²/2≈2.52×1076erg, балансирана от гравитационния потенциал. Нарушенията на закони като запазването на енергията възникват, за да запазят константите, което позволява явления като квантовата свободна енергия. Добавянето на Ae и Ap усъвършенства модела на дуализма, показвайки как съотношенията на силите се променят в зависимост от типовете частици и влияят на квантовите граници.
Производни на ключови константи
Деривациите следват електрон-протонния дуализъм, симетриите и фундаменталните принципи на GQM. Те са предимно от космологични мащаби и параметри на частиците.
Минимално Квантово Ускорение a0,p
Представлява минималното ускорение в PMU за праволинейно движение.
Извеждане: От космичен мащаб:
Алтернативно, от квантово действие:
(където k е коефициентът на симетрия). Осигурява постоянство спрямо закона за запазване на енергията.
Минимално Квантово Ускорение a0,e
За въртеливо движение в EMU.
Извеждане: От електронни параметри:
Re влияе върху галактическата динамика без тъмна материя.
Съотношение на силите Ae,p
Електромагнитно-гравитационно съотношение между електрон и протон.
Извеждане: От сили в равновесие:
Връзки дуалност: протон като развит електрон.
Съотношение на силите Ae
За два електрона.
Извеждане:
Доминира в микромащаби.
Force Ratio Ap
За два протона.
Извеждане:
Относимо за ядрени/макро структури. Връзка: Ae,p=√AeAp.
Минимална Квантова Скорост Vmin,p
Долна граница на скоростта в PMU.
Извеждане: От дуализъм:
Радиус на PMU Run,p
Мащабът на видимата вселена.
Извеждане: От дуалистично мащабиране:
(Rp радиус на протона). Алтернативно:
Радиус на EMU Run,e
Мащаб на пространствен континуум.
Извеждане: От симетрия:
Гравитационен Радиус rg
Минимален пространствен размер.
Извеждане: Общо:
За PMU вселената (Mun,p≈1.93 × 1055g):
Стабилност: Run,p=2πrg.
Свързваща Константа E0,p
Свързва h и c.
Извеждане:
Използва се в инерцията: p = E0,p a0,p.
Скорост на Светлината c
Максимална скорост.
Извеждане: Преформулирано:
Отразява симетриите за животоподдържаща вселена.
Космически приложения
- Аномалия „Пайъниър“: Точно съвпадение с a0,p, не е гравитационно.
- Галактично Изравняване: Дължи се на a0,e, елиминирайки нуждата от тъмна материя.
- Прецесия на Меркурий: Частичен принос от a0,e, усъвършенстващ предсказанията на Общата теория на относителността (ОТО).
- Разширение на Вселената: Реинтерпретира червените отмествания без тъмна енергия; константите осигуряват абсолютна относителност спрямо наблюдатели, базирани на Земята.
- Енергиен Баланс: Константите действат като източници на свободна енергия близо до квантовите граници, поддържайки нулева обща енергия и вечна активност.
- Дуализъм на Силите: Ae и Ap обясняват защо гравитацията доминира в големи мащаби, докато електромагнетизмът управлява квантовите области, подкрепяйки критиката на GQM към унифицираните полеви теории.
Заключение
Световните константи в GQM предоставят цялостен, симетричен модел на вселената, разрешавайки аномалии, необясними от основната физика. Те подчертават квантовата природа на реалността, където преобладават принципи като абсолютната относителност и дуализмът електрон-протон. Бъдещи експерименти, като прецизирани данни от космически сонди или наблюдения на галактики, биха могли допълнително да потвърдят тези константи. Тази рамка не само обединява микро- и макро-мащабите, но също така отваря пътища за квантови технологии за свободна енергия.
Референции
- Chukanov, K. (2006). General Quantum Mechanics IV: Addendum to Volume III (“Universe – That’s Simple!”).
- Related volumes: GQM I-III (1994–2006).
- Chukanov, K. (2009). General Quantum Mechanics V: God Reveals the Secrets of Gravitation & More.
- Chukanov, K. (2009). General Quantum Mechanics VI: The Divine Design of Our Unique Universe.







