Формиране и Характеристики
Кълбовидната мълния, известна също като светеща плазмена сфера, , светещ орбили лобуларна мълния, е рядко и интересно електрическо явление, наблюдавано както в природата, така и възпроизведено в лабораторни условия. В този експеримент кълбовидната мълния се създава изкуствено под вода в солена морска вода чрез разряд от високоволтови, високоефективни кондензатори за съхранение на енергия.
Процесът на изригване започва в здрава метална цилиндрична камера, служеща за съдържание. Първоначално от цилиндъра излиза ярка бяла светлина, която представлява формирането на компактно, плътно плазмено ядро с макро-ядрена енергия с малка мощност. Интензивното налягане, създавано от това ядро, предизвиква насилственото изригване на кълбовидната мълния от камерата. Това изригване се проявява като силно ярка бяла сферична светлина, която сякаш прорязва околното пространство под вода.
Изригване и Плазмена Динамика на Кълбовидна Мълния
След изригването на кълбовидната мълния следва поток от Супер Плътна Квантова Плазма (СПКП) — характеризиращ се с ярко червен блясък. Този плазмен поток е високоенергичен, но нестабилен, бързо изчезващ, докато околната течна вода се възстановява, което маркира края на цикъла на изригване.
Подводната среда служи както за съдържание, така и за охлаждане, позволявайки на учените да наблюдават по-ясно физическата и енергийна динамика на изригванията на кълбовидна мълния в сравнение с атмосферните условия.
Свойства и Научна Значимост на Кълбовидната Мълния
Събитията с кълбовидна мълния, независимо дали естествени или изкуствени, обикновено са краткотрайни, продължаващи от части от секундата до няколко секунди. Въпреки краткото си съществуване, тези светещи плазмени сфери проявяват изключително висока енергийна плътност, могат да излъчват интензивна светлина в широк спектър, да генерират топлина и да оставят физически следи.
Контролираното генериране и изследване на кълбовидна мълния и процеса на нейното изригване имат голям потенциал за напредък в изследванията на плазмената физика, квантовата енергия и потенциалните приложения за висока енергийна плътност. Поради екстремните условия, необходими за създаването ѝ, и нестабилната природа на плазмата, контролирани експерименти остават сложни и специализирани.
