Methods & Systems for Generation of Free Quantum Energy (Bulgarian)

( МЕТОДИ И СИСТЕМИ ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА СВОБОДНА КВАНТОВА ЕНЕРГИЯ )

Бояна-София-България Copyright 2020!!!

Настоящето изобретение се отнася до системи генериращи кинетична, електрическа, макро-ядрена енергия и квантова свободна енергия от квантови обекти като изкуствено създадена кълбовидна мълния, супер-плътна водородна плазма, квантови компютри и супер- мощни лазери.

I. Генериране на свободна квантова енергия от изкуствено създадена кълбовидна мълния

I.1.   Кратко описание на процеса на създаване на изкуствена кълбовидна мълния

Устройствата и методите описани в този патент се отнасят до генериране на изкуствено създадена кълбовидна мълния. От един аспект, кълбовидната мълния се създава в затворено пространство (камера/цилиндър) с помощта на високоволтов импулсен разряд от батерия мощни високо енергийни кондензатори. Средата на създаване/съществуване на кълбовидната мълния може да бъде или газ (най-често въздушна среда) или течност (течен електролит; the best is a sea water). Кълбовидната мълния анихилира/унищожава пространството в мястото на съществуване на нейното ядро, и в следствние на това компресира средата към стените на съда. Огромно налягане възниква в средата на съществуване на кълбовидната мълния. В резултат на това налягане свободна кинетична квантова енергия се генерира. Тази свободна квантова енергия няма първичен източник, тя се генерира в резултат на квантов ефект – анахилиране на пространството заето от ядрото на кълбовидната мълния. Тази енергия не е резултат на трансформиране на електрическата енергия (изцяло или частично) от кондензаторите. Така че, не е правилно да се изчислява КПД на процеса като отношението на изходната кинетична енергия към входната електрическа инергия. Всъщност КПД на процеса – отношение на изходната енергия къв входната енергия – е безкрайност. По-правилно е да се смята за ефективност на процеса съотношението на изходната енергия към входната електрическа, но това съотношение не е КПД на процеса.

Изходната свободна квантова енергия може да бъде използвана както в кинетична енергия на бутала за коли и други транспортни средства, така и за изстрелване на снаряди и ракети, така и за мощни повдигачи, така и за обезсоляване на морска вода и пречистване на отпадъчни индустриални и битови води, така и за производство на квантова свободна енергия от супер-плътна квантова плазма, така и за производство на едри диаманти,така и за квантови компютери, така и за супер-мощни лазери, така и за безгоривни кваннови двигатели за ракети, .., както и трансформирана в електрическа енергия.

Макар и терминът „кълбовидна мълния“ да е използван тук, разбираемо е за човек запознат с изкуството на създаване на изкуствена кълбовидна мълния, че не е необходимо този изкуствено създаден необикновен обект да се отъждествява непременно с естествено появяващата се в природата кълбовидна мълния. Авторът на това изобретение предлага друг по-общ термин „квантов материален макро- обект“. Освен това, разглежданите в патента идеи са НОВА ПАРАДИГМА в областта на науката и технологиите. Те не се разбират и приемат лесно за истински от консервативно мислещите конвенционални университетски учени. Такива учени „експерти“ създават само пречки за приемането на такива парадигма изменящи научни идеи и базирани на тях технологии.

Огромно количество експерименти на създадени от автора лабораторни установки и генератори са проведени и анализирани на базата на нови изменящи парадигмата на фундаменталната физика. Тези изследвания откриват необикновените свойства на този „квантов макро- обект“. При тези обекти законите на официалната физика са нарушавани при някои специално създадени квантови условия. Именно тези нарушения могат да се използват практически за генериране на свободна квантова енергия, за генериране на макро-ядрена енергия, за безгоривно придвижване на кораби и космически обекти, за направа на квантови компютери,…, и многобройни други революционни практически приложения.

I.2.   Теория на феномена

Кълбовидната мълния притежава необикновени квантови характеристики като: кълбовидната мълния представлява гигантски макро- атом, който може да генерира свободна квантова енергия директно в електричество; ядрото на този гигантски макро-атом притежава постоянна квантова температура, която не се мени при интезивно охлаждане на ядрото; при своето внезапно формиране това гигантско макро-ядро, като всяко „нормално атомно ядро“, освобождава ядрена позитивна енергия; ядрото на кълбовидната мълния „изрязва“ (анихилира) пространството на мястото на своето появяване и по този начин налягането върху материалната субстанция в неговата близка околност нараства драстично; кълбовидната мълния може да нарушава закона за запазване на импулса при някои квантови изпълнения и по този начин да се използва за придвижване на материални обекти в пространството без наличие на противоположна материална струя; кълбовидната мълния може да произвежда плътен поток от кохерентни „квантово преплетени“ фотони за квантови компютри. Супер-плътна квантова плазма може да служи като неизчерпаем източник на енергия и да създава необходимите условия за производство на едри диаманти. Други.

Изобретателят експериментално доказва, че кълбовидната мълния/квантов макро-обект се създава в резултат на много бърза и достатъчно пълна йонизация на материална среда (газ, течност) така че огромно количество атоми едновременно да се йонизират. В комплекса йонизирани атоми разстоянието между съседните йони е по-малко от това изискващо се от квантовите ограничения за съществуването на тримерен материален обект съставен от индивидуални йони – виж фигура 11. Създаденият квантов обект не е плазма или „плазмоид“, както някои изследователи го наричат. Квантовият макро-обект /„ядро на кълбовидна мълния“ представлява дву-дименсионен затворен контур (манифолд), който не е изграден от индивидуални частици-йони, а представлява материален континиум, в който отделните йони са се „стопили“ в едно цяло – изгубили са своята индивидуалност. Този необикновен 2-Д квантов обект има само повърхност и няма вътрешен обем. Всъщност под затворената повърхност няма нито пространство, нито материална субстанция – да го наречем „черна дупка“. Тази „черна дупка“ е различна от понятието „черна дупка“ – термин приет от официалната наука за обекти с вътрешно пространство и структура, в които влиза материя и енергия, но не излиза нищо.

Еlectrons от нагрятата от много горещото ядро на кълбовидната мълния (хиляди градуса оС) плазма се трансформират в обикновена електронна плазма от индивидуални „свободни електрони“ – несвързани с квантови връзки с квантовия макро-обект/кълбовидна мълния. Друга част електрони от инициалната електронна плазма се трансформира бързо (за около 10^-6 секунди) в 3-Д безструктурен квантов електронен облак обгръщаш новосъздаденото ядро на кълбовидната мълния. Квантовите електрони на този безструктурен облак се подчиняват на квантовия принцип на Паули. Тези електрони в нормално състояние не са индивидуални обекти, но се характеризират/проявяват чрез колективно движение и поведение. При външно въздействие квантовите електрони могат да станат напълно реални индивиди. Например при прилагане на електрически ток върху кълбовидната мълния квантовите електрони стават индивидуални носители на електрически заряди като спазват принципа на Паули.

Когато наблюдаваме кълбовидна мълния/квантов макро-обект/ ядрото и елекронният й облак са напълно видими за човешкото око: електронният квантов облак често се вижда като оранжев ореол (зависи от температурата на кълбовидната мълния), а ядрото е ярко бяло, светло синьо, зелено,… За разлика от ореола-електронен облак, ядрото има ясно очертани граници и най-често приема сферична форма. Интезивно движение на средата, в която съществува, обаче, може да превърне кълбовидната мълния в безформена бързо изменяща се конфигурация.

Нещо като пламък на огън.

I.3.   Описание на метода за генерация на кинетична свободна квантова енергия от изкуствено създадена кълбовидната мълния в метода защитаван в настоящея патент

Детайлното описание на различните варианти на метода не означава, че не съществуват и други варианти на практическо приложение на защитавания тук метод. Обяснението на разглежданите варианти съдържа специфични детайли, чиято главна цел е да се представят разбираеми от читателите на патента характеристики на технологията.

Макар че, за един читател запознат с материята тези детайли може да се покажат излишни.

Квантовият макро-обект се създава в затворен металически (или друг здрав материал) контейнер 1 използвайки разряд на електрическа енергия натрупана в достатъчно мощни кондензатори. Виж фигура 1а.

Високоволтовите, високо енергийни кондензатори 7 , изпразват натрупаната в тях електрическа енергия в газова или течна среда 9.

Газовата или течна среда трябва да бъдат подходящи за образуване на енергийно ефективна кълбовидна мълния/квантов макро-обект. Сред газовете инертните газове са най-подходящи за целта, но струват пари. Ако камерата е достатъчно херметична, то няма практически разход на тези газове защото те не са гориво, а само среда на съществуване на този квантов обект. Въздухът, който е без пари, също е много добър за създаване на кълбовидна мълния.

Течната среда трябва да е лек електролит. Ако електролитът е силен

• много проводим – то почти цялата енергия от кондензаторите преминава транзит през него и само малка част от енергията отива за създаването на кълбовидна мълния. А може и изобщо кълбовидна мълния да не се появи. Това е опасно и за кондензаторите понеже транзитният ток се връща обратно в кондензатрите и може да ги изгори. Авторът препоръчва като електролит слабо разредена морска вода (много слаб електролит).

Разрядният ток от кондензаторите трудно преминава през лекия електролит, но високото напрежение върши добра работа – голяма част от този ток отива за създаване на кълбовидната мълния. Разбира се, ако електролитът е прекалено разреден – почти чиста вода – то тогава разрядният ток не може да пробие електролита (да премине през него) и кондензаторите си остават неразредени. Морската вода е безплатна!

Енергията на разрядния ток от кондензаторите отива за: топлинни загуби в комутатора 8, йонизация на електролита без създаване на кълбовидна мълния, йонизация на водата в електролита създаваща кълбовидната мълния, енергия на тока минал транзит през електролита и връщаш се обратно в кондензаторите. След колапса на кълбовидната мълния енергията от рекомбинацията на атомите се превръща в топлина загряваща електролита енергия. Нито един ерг енергия от кондензаторите не участва в изходната енергия генерирана от кълбовидната мълния. Тази енергия е свободна, квантова, дължаща се на квантовите свойства на „квантовия макро-обект“, който нарушава някои физически закони валидни за обикновените неквантовите обекти!!!

При един и същ разряден ток от кондензаторите големината на изходната свободна квантова енергия зависи, освен от силата на електролита, също така от обема и конфигурацията на разрядната камера

1. Колкото по-плътна е кълбовидната мълния 4 (по-малък обем) толкова по-голяма е изходната свободна квантова енергия. Но този обем си има предел – при много малка по обем разрядна камера кълбовидна мълния може изобщо да не се развие.

Животът на кълбовидната мълния в разрядната камера 1 е много къс

• няколко милисекунди (записва се с много добре с бърза видеокамера). Този къс живот се дължи главно на утечка на електрически разряди през стените на металната камера и металните електроди обратно в кондензаторите. За да се удължи съществуването на кълбовидната мълния (това води до по-голяма изходна свободна квантова енергия) e желтелно вътрешните стени на разрядната камера да са електроизолирани.

Например слой от стъкло, емайл, тефлон.

Нарастването на температурата в разрядната камера е незначително след всеки еденичен разряд на кондензаторите – 0.5 – 1 оС. Нарастването на температурата на електролита се дължи на: рекомбинация на атомите, освободена ядрена енергия при формирането на кълбовидната мълния, на много високата квантова температура на ядрото на кълбовидната мълния. Силно забавената картина на процеса показва много силна светлина в момента на появата на кълбовидната мълния (дължаща се на ядрена макро-енергия), последващо силно изпарение на водата в непосредствен контакт с ядрото на кълбовидната мълния. В непрекъснат режим (изпразване на кондензаторите с голяма честота) тази топлинна екстра свободна квантова енергия може да бъде твърде чувствителна. Тя трябва да се усвоява като топлинна полезна енергия. Особено при много плътни кълбовидни мълнии. За да протича нормално процесът на генерация на кинетична свободна квантова енергия тази съпътстваща топлинна квантова енергия трябва да се извежда (охлажда) извън разрядната камера.

Разбираемо е, че не е известен конвенционален метод (познат от конвенционалната официална наука) за генерация на такава мощна кинетична енергия в газ или течност при въздействие на електрически ток върху нея. Всички познати процеси на генерация на кинетична енергия в газова или течна среда (в затворен контейнер) такива като парови генератори, химически реакции (горене), ядрени реакции, загряване с електрически ток минаващ през средата, минават първо през етапа на генерация на топлина. Не е наблюдавана значителна изходна моментна генерация на кинетична енергия, на топлина, на електричество или на фотонна радиация (съответстваща на количеството вложена енергия) при тези процеси.

Изходната екстра енергия не е резултат от преобразуване на входната първична електрическа енергия на кондензаторите в кинетична енергия на електролита. Тя е резултат на квантов ефект валиден само за квантови обекти – в случая на „изрязване/анихилиране“ на пространството в мястото/обема на поява на кълбовидната мълния. Паралелно с нея, принос към изходната свободна квантова енергия имат и квантовите ефекти „макро-ядрена енергия“, „константна квантова температура на ядрото на кълбовидната мълния“, импулсно генериране на свободна енергия дължаща се на ефекта на супер-плътна квантова плазма. При този процес на генерация на ектра изходна енергия „Законът за Запазването на Енергията в изолирана система“ се нарушава.

Очевидно е, че за конвенционален читател/експерт такова твърдение е кощунство. Но такава е квантовата природа на квантовите материални обекти, които за сега са непознати на конвенционалната официална физика. Кое е по-важно за науката и практиката: да упорстваме/да се инатиме в нашите консервативни, отживяли се във времето, научни догми, или да ги загърбим смело и да приемеме новите доказани от автора квантови свойства и поведение на непознатите все още на официалната наука квантови материални обекти? Науката върви напред революционно – след дълги периоди от стагнация и бавна еволюция, в дадени квантови възли/моменти на „Квантовата Вълна на Еволюцията на Цивилизацията“ (открита и описана от автора в неговите научни трудове) тя се оттърсва от старите погрешни представи за света (научни догми) и ги усъвершенства или заменя напълно с нови революционни такива, които променят парадигмата в съответната област на човешката дейност и познание: науката, технологиите, културата, политиката,… Сега нашата човешка цивилизация навлиза в такъв квантов преход към Нова Парадигма!

Кинетичната квантова свободна енергия генерирана в разглеждания в патента процес (в различни негови практически въплащения) може да бъде трансформирана използвайки различни конвенционални и неконвенционални методи (разглеждани в настящия патент), в други форми на полезна за практиката енергия като: електрическа енергия, енергия на движение на транспортни средства, топлина, налягане.

За разлика от работещата енергия в двигателите с вътрешно горене (мини-експлозии, разширение само), свободната квантова енергия в затворени камери работи в двете посоки: 1. Работещото бутало се движи напред – в противоположна посока на камерата с кълбовидна мълния (етап на разширение/експлозия) в резултат на анихилиране на пространството в мястото на появата на кълбовидната мълния, и 2.

Работещото бутало се движи и върши полезна работа в обратна посока (етап на свиване/имплозия), в резултат на създадения огромен вакуум при изчезване на кълбовидната мълния. Двигателите с вътрешно горене вършат полезна работа само при експлозия и губят такава при имплозия.

От друга страна, процесът на генерация на кълбовидната мълния е симетричен в друг аспект. Експериментите показват, че в случая на работна камера-цилиндър екипирана само с едно работно бутало, когато кълбовидната мълния изчезне нов източник на свободна квантова енергия се задейства: камерата скача като „жаба“ по посока на експлозията на буталото (нагоре), което не може да се обясни само с колапса на пространството. Това необичайно квантово явление има друго обяснение, което ще бъде показано и обяснено в друга глава на настоящия патент.

Вече се спомена за ролята на обема на камерата и нейната конфигурация в големината на изходната квантова свободна енергия. Най- добър енергиен ефект се получава когато повърхността на кълбовидната мълния намираща се в контакт с рабоатното бутало е максимално най- голяма. Тоест кълбовидната мълния е сплескана като палачинка. Обаче, сплескаността си има свой предел, след който кълбовидната мълния може и да не се появи изобщо. Този проблем е добре изучен от автора практически и теоретично. За разлика от нормалните три-измерни тела, в кълбовидната мълния не се наблюдава комбиниран ефект на целия обем вещество. Пример: за дадено налягане в камера запълнена с газ/течност и при различни диаметри на буталото, налягането на изтичащия газ от камерата газа/течност в буталото е по-голямо колкото е по-малък диаметъра на буталото. За квантов макро-обект като кълбовидната мълния това правило не важи. Налягането във всяка точка/повърхностна зона на буталото в контакт с кълбовидната мълния е еднакво независимо от диаметъра на буталото. С други думи, използвайте бутало с максимално възможен диаметър.

I.4.   Описание на различните практически въплащения на метода за генериране на кинетична свободна квантова енергия използващи затворени камери и кондензатори

Детайлното описание на различните практически въплащения на методите за генерация на свободна енергия разглеждани в настоящия патент във връзка с приложените фигури няма за цел да престави всички разкрити и изследвани практически и теоретично от автора възможни въплащения. Практическите въплащения на методите са безброй и ще отнеме години работа на много специалисти и огромни инвестиции за тяхното разбиране и практическо усвояване.

I.4.1.   Основно практическо въплащение на метода

Фигура 1а илюстрира основното практическо приложение/въплащение на метода за генериране на кинетична квантова енергия/налягане. Кълбовидната мълния се създава в затворена металическа камера 1, която е направена от здрава неръждаема стомана и е желателно да бъде покрита отвътре със слой от диалектрик 10: стъкло, емайл, тефлон. Централно в долния край на затворената камера е инсталиран електрод 2 (меден, волфрамов,…), който е изолиран електрически 3 от металната камера. Материалът на електрическата изолация може да бъде тефлон, керамика, стъкло, или друг добър електроизолационен материал. Обемът на металната камера 1 е запълнен с течен електролит 9 така че върхът на електрода 2 да се подава над повърхността на електролита от 0 до мах 20 мм. Централният положително зареден електрод 2 трябва да бъде електроизолиран от течния електролит по цялата си дължина. Само главата на електрода да е открита. В това изпълнение кълбовидната мълния се създава в газова среда. Инертните газове по-лесно се йонизират. По-добри резултати се получават ако газовата среда е под налягане. Въздухът също е добра газова среда за създаване на ефективна по изходна мощност кълбовидна мълния.

Друг подвариант е когато обемът на камерата е изцяло запълнен с течен електролит – фигура 1б. Кълбовидната мълния се създава „под вода“. Това е голям сюрприз за конвенционалните изследователи на естествената кълбовидна мълния. Течният електролит е желателно да бъде на водна основа. Морска солена вода, например. Не е необходимо течния електролит да е под налягане – резултатите са същите и при налягане 1 атм и при налягане 100 атм, например. Това е защото течностите са несвиваеми, следователно разстоянието между две съседни водни молекули не се променя с налягането.

В изпълнението показано на фигура 1а разрядният ток от кондензаторите се подава както следва: централният долен електрод 2 е свързан с положителния полюс на кондензаторната батерия 7, а корпусът на камерата е свързан с отрицателния полюс. Разрядният ток от кондензаторите се подава на къси пулси с честота няколко секунди. Силата на един пулс може да стигне огромни стойности: стотици, или милиони, ампера. Токът е този, който йонизира течния електролит. Напрежението е от значение за пробива на тока през електролита. Колкото е по-голямо напрежението на разрядния ток, толкова по-голям е процентът на йоните, които изграждат кълбовидната мълния, толкова по-плътна е тя и с по- голям изход на свободна квантова енергия. Не е необходимо да се използват изкуствени съпротивления по пътя на тока зареждащ кондензаторите, понеже кондензаторите имат свое вътрешно съпротивление. Също така, изкуствено монтирано съпротивление, било то активно или реактивно, по пътя на разрядния ток не спасява кондензаторите от изгаряне ако последните издържат на голям ток на изпразване. Такива са кондензаторите на американската Maxwell Company със седалище Сан Диего. Те издържат стотици хиляди ампера при изпразване. Кондензатори монтирани в паралел могат да издържат милиони ампера при изпразване. Положителното ядро на кълбовидната мълния представлява материален 2-Д (двудименсионен) електрически- материален континиум. Това означава, че отделните индивидуални положителни йони на електролита в момента на създаване на кълбовидната мълния – милионна част от секундата след протичане на разрядния ток – губят своята идентичност, „стопяват“ се в едно цяло, и се превръщат в двумерен квантов обект. Много важно е йонизацията на течния електролит да стане едновременно за голямо количество водни молекули. Това условие осигорява „обемната йонизация“ на голямо количество водни молекули. Дъгов разряд не създава кълбовидна мълния!

Кога се създава кълбовидна мълния? Авторът на това изобретение е открил „квантова област на съществуване на дискретната материя“. Виж фигура 11. Дискретна материя е материя изградена от индивудуални частици, които съществуват дълго във времето и могат да се превръщат едни в други. Тоест, те съществуват стабилно в нашия тримерен свят на индивидуалните неща. Това са материалните обекти, които ни заобикалят, и ги виждаме, измерваме, схващаме ги като реалност с нашите сетивни органи. Друга е картината с квантовите двумерни материални обекти, каквато е и кълбовидната мълния. Те са много ефемерни обекти – появяват се за късо време и изчезват, почти материални обекти призраци, в нашия нормален тримерен свят. В тримерния наш свят тези квантови двумерни обекти не са стабилни. След кратко съществуване те изкачат точно на квантовата граница на зоната за стабилно съществуване на материята – виж фигура 11. Този скок е придружен с печалба на енергия „делта Е“ . Това е свободна квантова енергия! Скокът се извършва точно на квантовата граница Rh,p защото там квантовата печалба delta R (нарушение на закона за запазване на енергията) е минимална. А това става защото съществува в природата квантов принцип на минимум ефект! Например водна капка с малко тегло (пренебрежимо влияние на гравитацията) винаги приема сферична форма защото за тази форма повърхностната енергия на капката е минимална.

В случая на на свободната кинетична енергия друг квантов ефект е преобладаващ – ядрото на кълбовидната мълния „изрязва“ пространството на мястото на появата му в нашия тримерен свят.

На фигура 1б е показано друго изпълнение на камерата за създаване на кълбовидна мълния.

Изпълнението с един точков електрод и обемен втори електрод, макар и прост в изпълнение, има голям недостатък – комутаторът. В този комутатор се губи голяма част от енергията на разрядния ток от кондензаторите. Освен това, какъвто и да е материалът на контактите свързаващи електрически кондензаторите с веригата водеща към електродите на камерата 1 , тези контакти  се износват бързо поради много силния разряден ток – стотици хиляди ампера. Авторът изобрети нов начин на комутиране, при който кумутацията (свързване на кондензаторите с камерата 1) и самото създаване на кълбовидната мълния става единен процес! Това е съществено подобрение на генератора за свободна енергия и е важен елемент в кошницата от претенции на настоящия патент. Когато автоматиката на процеса дава сигнал за изпразване на кондензаторите подвижният горен електрод 2а се „изстрелва“ надолу с помоща на пневмо/хидро цилиндър и главата на този електрод нагазва в електролита 9. Между двата електрода се осъществя електрическа връзка посредством течния електролит. Макар че двата електрода са точкови, електрическа дъга между тях не се появява. И дввата електрода всъщност създават обемен елекрически разряд, който е благаприятен за създаването на кълбовидна мълния! Извършва се ЕДНОВРЕМЕННА КОМУТАЦИЯ И СЪЗДАВАНЕ НА КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ!

Металните електроди под вода не се изнасят практически. Или ако се изнасят/разрушават, то това става за дълъг период от време.

А нека сега разгледаме различни приложения/въплащения на този метод.

I.4.2.   Генериране на полезна изходна кинетична квантова енергия чрез използване на работно бутало

На фигура 2 е илюстрирана схема на това приложение.

В случая се използва по-ефективният вариант на едновременно комутиране и създаване на кълбовидна мълния. Горният подвижен електрод 2а е свързан неподвижно с подвижното работно бутало 11. Той стърчи на няколко сантиметра надолу от долната повърхност на буталото. Когато буталото е в горно положение подвижният електрод не е в контакт с течния електролит 9. Когато автоматиката на процеса дава сигнал за изпразване на кондензаторите, маховикът 16 изстрелва надолу буталото и електрода 2а. Подвижният електрод се потапя в течния електролит, при което се осъществява електрически контакт между положителния и отрицателния електроди. Кълбовидна мълния 4 се появява в течния електролит в пространството между двата точкови електрода 2 и 2а.

Ядрото на кълбовидната мълния „изяжда“ пространството в мястото на появяването си. Това става почти мигновенно – за милионна част от секундата. Около кълбовидната мълния се създава зона на огромно налягане. Буталото се оказва в непосредствнена близост до ядрото на кълбовидната мълния (ядрото е по-леко от околната среда, всъщност вътрешният му обем е нула и под повърхността му няма вещество) и то се устремява с голяма скорост нагоре. Теоретичните анализи и практически наблюдения показват, че ако повърхността на буталото е покрито със слой от стъкло или друг стъкловиден материал – емайл, то не е възможно ядрото на кълбовидната мълния да докосне повърхността на буталото.

Температурата на ядрото е огромна – няколко десетки хиляди градуса. Без покритие буталото може бързо да се износи независимо, че животът на кълбовидната мълния е много кратък – няколко милисекунди.

Буталото е свързано с механизъм превръщаш кинетичната енергия на последователното движение във въртеливо движение 16. Както е в двигателите с вътрешно горене. Импулсният електрически ток е изолиран електрически от механизма за въртеливо движение с помоща на добър електрически изолатор 13. Мощността на кондензаторите, автоматиката на процеса и скоростна кутия 14 могат да се подберат такива, че да осигоряват необходимия благоприятен режим на работа на безгоривния двигател 15. Тези квантови двигатели са абсолютно екологически чисти, не

използват химическо или ядрено гориво, прости са в експлоатация, и са евтини. Подходящи са за всички наземни и наводни транспортни средства.

I.4.3.   Генериране на полезна кинетична квантова енергия използвайки „тесла турбина“

Авторът на настоящия патент първо експериментира обикновена водна витлова турбина за освояване на свободната квантова енергия за полезни цели. Поради огромното налягане на водата „изстрелвана“ от камерата на кълбовидната мълния върху витлата – по-точно върху едно витло, което първо поема жестокия удар на водната струя – витлото се срязва като бръснач. След което авторът реши да експериментира „тесла турбина“ – фигура 4. Предимството на тесла турбината 20 е, че първоначалния удар на водната струя се поема едновременно от много дискове, поради което турбината не се поврежда. От друга страна, КПД на превръщане на кинетичната енергия на струята в полезна енергия на въртене на вала 18 на турбината е значително по-голямо от това на кой и да е друг вариант на механизъм на превръщане на квантовата свободна енергия в полезна енергия – може да стигне до 100 % . Нещо повече, голяма част от топлинната енергия на загрятата вода от водната струя (загрява се от контакта с много горещото ядро на кълбовидната мълния) се усвоява като кинетична енергия на въртене на вала на турбината при много плътния контакт и триене между молекулите на водната струя и дисковете на турбината. Водният слой между два съседни дискове е с много малка дебелина – 2,3 мм , което дава възможност на по-голям брой водни молекули да контактуват с металните дискове на тесла турбината и да отдават енергията си (енергия на последователно движение и топлинна хаотична енергия) на вала 18. Валът на турбината е прикрепен с неподвижно стоящи ролкови лагери 19. Преминаването на водната струя през турбината охлажда водата. Възможно е даже КПД на трансформацията на енергията в тесла турбината да надмине 100 %.

Изходната кинетична мощност/енергия от генератора може да се трансформира в електрическа мощност/енергия – през скоростна кутия 14 и от електрически генератор 17.

I.5.   Квантови безгоривни електрогенератори

На фигура 3 е показан вариант на такъв генератор. Разликата му с предишния разгледан квантов кинетичен двигател – фигура 2, се състои в изходната му част. Наместо транспортен консуматор на кинетичната квантова енергия, системата на въртеливо движение е закачена за електрически генератор 17.

Поради импулсния характер на генериране на квантовата енергия, е необходимо наличие на акумулатор на кинетична енергия – маховик 16.

Подходящото му изпълнение съчетано с подходящи скоростни преобразователи 14 могат да осигорят нужния режим на работа на електрогенератора. Същото важи и за транспортния вариант.

На фигура 6 е показан друг вариант на квантов електрогенератор захранван с кинетична свободна квантова енергия.

При този вариант се използва електромагнетизма.

Първоначалното ускорение/скорост на снаряд/ракета 21 изстрелван от водната струя на експлозията е огромно. Възможно е тази скорост да надмине скоростта необходима за извеждане на снаряд извън гравитационното привличане на земята. Или, ако се добави електромагнитно устройство 22 за бързо ускорение на снаряд около ствола на оръдието, то сборът на двете скорости може да стигне огромни стойности. Това квантово кинетично/електромагнитно оръдие може да изстрелва много икономично в космоса много тежки снаряди/ракети с непостижима за конвенционалните методи използвани сега.

На фигура 6 е показано друго практическо приложение на разглеждания в патента метод за генерация на квантова свободна енергия. Две камери за създаване на кълбовидни мълнии 1 са съединени с балистичен тунел 25, в който се изстрелва тежък силен постянен магнит 23 (най-добре неодиев магнит). Когато магнитът стигне втората камера втората батерия кондензатори е желателно да бъде заредена за изстрел.

Ако не е, то датчик за достигане на максималното допустимо напрежение на зареждане на кондензаторната батерия дава сигнал за изпразване на кондензаторите когато са вече заредени. Максималната височина в балистичния тунел се подбира така че когато неодиевият снаряд 23 стигне тази най-висока точка то той да има все пак достатъчно кинетична енергия да я преодолее и да се насочи надолу по инерция (използва гравитацията) към другата камера. Естествено отнемането на електро–магнитна енергия от медната спирала 24 около тунела забавя скоростта на движение на магнитния снаряд. Тази електрическа енергия е полезна енергия. КПД на процеса (over-unity) е десетки пъти по-голямо от еденица (или 100%).

1.6. Изстрелване на тела (снаряди, ракети) с използване на комбинирано действие на квантова свободна кинетична енергия и електро-магнетизъм

На фигура 5 е показана схематична илюстрация на апарат за изстрелване на свърх-бърза ракета/снаряд. Първоначалното ускорение на снаряда се създава за сметка на свободната квантова енергия създадена от ядрото на кълбовидната мълния – платформа 11 предаваа тази огромна кинетична енергия на снаряда/ракета. След като снарядът 22 навлезе в зоната на действие на електро-магнитното оръдие 23 (това става след милисекунди) той се ускорява допълнително от електромагнтетизма на оръдието. И накрая, снарядът излита от ствола на оръдието с невероятна скорост – десетки км/секунда.

I.7.   Генериране на свободен квантов електричен ток в тунел с две камери за кълбовидна мълния

Схематична илюстрация на апарат/система за генериране на свободна квантова електрическа енергия в друг аспект е показана на фигура 6.

Силен ниодиев магнит 24 се движи в тунел с балистична конфигурация 25. В двата края на тунела се намират две независими една от друга камери за генерация на кълбовидна мълния. Тази конфигурация на апарата му позволява пълно използване на кинетичната свободна квантова енергия генерирана от кълбовидната мълния и енергията на гравитацията. Освен това, това е най-икономично решение за големи мощности.

I.8.   Производство на полезна работа при използване на свръх-високото налягане създавано от „изрязване“ на пространството от кълбовидната мълния

На фигура 7 е илюстрирана схема на метод за движение на съдове (лодки, кораби) движещи се във водна среда използващи налягането създавано от кълбовидната мълния.

Когато кълбовидна мълния се появява в отворената от горе камера 1 налягането създадено в резултат на „изрязване“ на пространството в мястото на поява на кълбовидната мълния упражнява за много кратко време (2-6 милисекунди) много силен натиск/налягане върху течния електролит в камерата 1 (морска вода). През отвора на камерата тръгва навън вълна на силно налягане, която тласка морския съд в обратна посока на тази вълна. С отдалечаването й от съда нейното вътрешно налягане спада в резултат на предаването на кинетичната й енергия на околната морска вода. Ако импулсите на разрядния ток са чести (2-3-4 – секунди), то се получава наслагване на вълните налягане, което прави двежението на съда равномерно, комфортно, без периодични неприятни тласъци. Това е всъщност безгоривен квантов мотор за морски съдове. На носа на кораба може да бъде инсталирано витло 26, което да отнема малка част от кинетичната квантова енергия произведена от кълбовиднатаъ мълния и да я превръща в електричество. Нещо като квантово динамо снабдяващо кондензаторите с електрически ток и всички други електрически консуматори на електрически ток на кораба.

По принцип този метод на квантово налягане може да се използва и във въздушна среда.

I.9.   Приложение на квантовата свободна кинетична енергия за дълбоко компресиране на газове

Ковенционалните методи за дълбоко компресиране на газове (до високи налягания от стотици атмосфери) изискват няколко степени на компресия – от малки начални налягания до по-високи на всяка следваща степен. Това е бавен и много скъп процес с използване на многоенергоемки скъпи компресори. Квантовата свободна енергия решава проблема като дълбоката компресия на газовете се извършва за много късо време, с евтино оборудване и с много малък разход на електрически ток.

I.10.   Използване на квантовата свободна кинитична енергия за обезсоляване на морска вода и пречистване на замърсени отпадъчни битови и индустриални води

Недостигът на чиста питейна вода, вода за битови нужди и селскостопанско поливане е сериозен проблем за нашата цивилизация. И със всяка измината година става все по-сериозен поради нарастването на населението на планетата, нарастване на индустрията и селското стопанство, нарастване на цивилизованастта на изостаналите страни в света. Голяма част от населението на света, което живее в близост до бреговете на огромни водоеми – морета и океани –, страда от недостиг на вода за пиене, миене, поливане на селскостопанските култури.

Разработени са конвенционални методи и оборудване за обезсоляване на морска вода, но те са достъпни само за богатите страни. Например Израел и богатите на петрол арабски страни.

Най-голяма пречка за масовото използване на такива конвенционални обезсоляващи морска вода заводи е голямият и много скъп разход на енергия – главно електрическа за създаване на големи налягания върху непречистената вода.

Авторът на този патент е експериментирал и разработил система за много ефективно (с много голяма производителност и практически без употреба ва външни енергийни източници). На фигура 8 е илюстриран такъв метод. Водните помпи, които черпят много електричество от мрежата, са заменени от квантови помпи създаващи много големи налягания върху обработваната солена/силно замърсена вода с практически нулеви разходи на електрическа енергия.

II.   Генериране на свободна макро-ядрена квантова енергия

Кълбовидната мълния предствалява „гигантски макро-атом“. В момента на създаването й огромно количество положително заредени атомни ядра, разположени в зоната на недетерминирано съществуване на материята, се превръщат в двумерен континиум – гиганското ядро на кълбовидната мълния. Виж фигура 11. Около това двумерно ядро се образува тримерен електронен облак, който компенсира/неутрализира положителния електрически заряд на ядрото. И както става при формирането на познатите на конвенционалната наука микро-атомни ядра, ядрена енергия се реализира. Тази енергия при кълбовидната мълния е положителна и се реализира навън като фотонна радиация. При генерацията на кълбовидната мълния се забелязва мощно излъчване на фотони с различна енергия: светлинни, ултравиолетови, рентгенови, гама- фотони. Енергията на тези фотони зависи от големината на мълнията и от нейната плътност. Екстремната енергия на излъчване е тази на микро- атомните ядра – кило-, или гигахерцови електронволтови фотони.

Излъчването на тези фотони става за много кратко време – микро-секунди и не се забелязва като топлинен ефект при еденични импулси. Ако, обаче, импулсите са с голяма честота и за продължителен период от време/непрекъснато, то сумарната ядрена макро-енергия може да играе голяма роля във формирането на тоталната свободна кинетична енергия. При изключително плътни кълбовидни мълнии създадени с много голяма енергия на разрядния ток от батерията кондензатори (стотици, хиляди мощни кондензатори), изходната свободна квантова ядрена енергия може да предизвика много мощен взрив непостижим по сила за съвременните ядрени бомби.

III.   Генериране на свободна квантова енергия от изкуствено създадена супер-плътна плазма

Схематична илюстрация на апарат за създаване и задържане за дълго време на това екзотично непознато на конвенционалната наука състояние на материята е показана на фигура 11. Приетата официално „теория за ядрения източник на колосалната енергия на небесните тела (голями планети, звезди, центрове на галактики, квазари, източници на мощно гама-лъчение)“ е дълбоко погрешна! Тази приета официално научна измама се дължи на непознаването от официалната наука на квантовата свободна енергия, която се генерира при преминаване на квантовите граници на детерминирано съществуване на материята – виж фигура 10. Това става при двумерните квантови обекти (кълбовидна мълния, в частност) и при много плътни състояния на веществото, достигането на които е непостижимо за съвременната техническа база на цивилизацията.

В последното десетилетие на двадесети век гръмна новината за „студен ядрен синтез на атомните ядра“. Тоест ядрен синтез при нормални „домашни“ температури в някои метали и метални сплави. Тази гръмка новина скоро се оказа невярна/недоказуема поради трудността да се доказва практически при различните опити и различни автори. Най-вече поради липса на повтаряемост при различните експерименти.

Авторът на настоящия патент също се включи в играта на изследователите на това необяснимо явление. В своята лаборатория в Sunnyvale, California, авторът откри метална сплав SmCo5, която „гълта“ водороден газ под налягане като бясна суха гъба. Плътността на погълнатия от металната решетка водород достига небивало високи стойности, които не могат да се достигнат с конвенционални технически средства. Образецът метална сплав (направен чрез „прахова металургия“) се загрява буквално за части от секундата до температурата на стопяване на тази сплав, та и повече. Ефектът на високата температура изчезва бързо след това, защото кристалната решетка на образеца се разрушава. Няма повтаряемост.

Какво става всъщност? Свойство на кристалната решетка на SmCo5 получена чрез прахова металургия е да поглъща атомите на водорода до такава степен, че разстоянието между две съседни ядра на водорода да стигне и да стане по-малко – след известна степен на насищане – от долната квантова граница на детерминирано съществуване на веществото. Ансамбълът/облакът водородни ядра се превръща в двумерен квантов обект-континиум. Температурата на този квантов обект „скача“ от низката първоначална „домашна“ температура на образеца и достига квантовата граница за тази плътност (разстояние между две съседни водородни ядра). А тази квантова температура може не само да стопи металния образец, но и да го изпари, ако има достатъчно време за това. Енергията за такова моментно драстично голямо загряване е квантова свободна

енергия! Тя не се взема от околната среда, а е резултат на квантов ефект на нарушаване закона за запазването на енергията. Може ли да се използва практически за генерация на топлина? Вероятно да, но ако образецът SmCo5 e „притиснат здравата“ в яка метална форма.

Съществува и друг, по-достъпен и сигурен метод, за непрекъснато производство на топлинна квантова свободна енергия генерирана в супер- плътна водородна плазма. Схематична илюстрация на този метод е показана на фигура 11.

Забележка: обяснението на този метод е дадено подробно по-долу в раздела „Претенции“.

IV.   Кълбовидната мълния като средство за придвижване на ракети в космоса без употреба на реактивна струя от материални частици

В експериментите с квантов макро-обект (изкуствена кълбовидна мълния) провеждани в течние на повече от три десетилетия авторът доказва несъмненно, че физическите закони валидни за обикновените тримерни материални тела– единствено познати на официалната наука – могат да се нарушават при някои специални квантови условия за тези екзотични квантови двумерни материални тела.

Първо, авторът доказа нарушение на закона за запазването на енергията, второ, той доказа експериментално и теоретично нарушението на закано за запазване на импулса. Последното нарушение ще измени драстично изстрелването на тежки материални тела от земната повърхност към космоса и в него самия. Край на употребата на скъпи химически и ядрени горива, в огромни количества по отношение теглото но ракетата, складирани в огромни резервуари към ракетата. Ще настъпи нова ера на „около земята“ и в „далечния космос“ преносители на тежки товари и хора ракети!

Когато кълбовидната мълния се появява в затворената камера 1а на експерименталния генератор HELIUS – ARTEKS пространството заето от новосъздадената кълбовидна мълния се унищожава/анихилира. В резултат на тази анихилация огромно налягане се упражнява върху течния електролит 9. Течният електролит над кълбовидната мълния е „изстрелян“ нагоре със скорост на снаряд. Съгласно Третия Закон на Нютон същата противоположна сила – надолу – създава налягане върху бетоновия под.

Не би трябвало да има движение на тежката 400 кг камера нагоре. Но, има! Камерата скача нагоре със скорост по-голяма от тази на снаряд – измерва се с много бърза камера. Какво става? Течният електролит под ядрото на кълбовидната мълния е компресиран до състояние на супер- плътна квантова плазма. Източникът на тази супер-компресия се дължи на квантов ефект, а не на нормално налягане създадено от изразходване на някаква вътрешна енергия в течния електролит или извън камерата Това е квантовият ефект на „черната дупка“! След изчезването на кълбовидната мълния супер-плътната плазма се възстановява до първоначалното си състояние на течност. Все едно екстремално натегната пружина течността- електролит се изстрелва нагоре и предава своята енергия на горната повърхност на затворената камера. Тази енергия е свободна квантова енергия!!! Тя може да бъде трансформирана в енергия на движение на транспортни эсредства или в електрическа енергия. Ако съдът-камера е ракета, херметична по отношение на външната среда, то силният квантов импулс на „разстегнатата“ квантова плазма-течен електролит се предава на горната (по посока на движението) страна на ракетата и я придвижва напред! При „удари“ с голяма честота – секунди – се осигорява равномерно движение на ракетата напред. РАЗГЛЕЖДАНИЯТ МЕТОД Е БЕЗГОРИВЕН МЕТОД ЗА ДВИЖЕНИЕ НА РАКЕТАТА! ТОВА Е НОВА ЕРА В РАКЕТОСТРОЕНЕТО! НОВА ПАРАДИГМА!

Но безгоривната квантова ракета се нуждае и от енергия за зареждане на кондензаторите и енергия за вътрешни нужди. Тази енергия може да се вземе от енергията на супер-мощната струя на „разстегащата“ се пружина – супер-плътна плазма/течен електролит. КПД – оверюнити на процеса може да достигне десетки и стотици пъти! Тоест няма проблем за производство на голяма енергия за обслужване на ракетата. Има супер- излишък на квантова свободна енергия! И така, този метод на придвижване на ракети не изисква никакво гориво, никакъв запас на вещество за създаване на реактивна на движението струя!

Като вариант за изстрелване на много тежки ракети може да се използва наземна инсталация за първоначален мощен импулс. Тя работи на същия принцип – стотици, хиляди кондензатори (например кондензатори с 200 МФ и напрежение 50 киловолта) осигоряват необходимата енергия за създаването на изключително мощна кълбовидна мълния способна да създаде начална скорост на движение на ракетата даже по-голяма от скоростта необходима за преодоляване на земното ускорение и извеждане на ракетата в открития космос. След това, ракетата може да се движи със собствен квантов безгоривен генератор.

V.    Кълбовидната мълния – източник на микрочастици – кюбити за квантови компютри, и супер-мощни и супер-енергийни лазери

V.1. Квантови Компютри

Съществуващите компютри работят със силициеви чипове, които кодират цифри и текст с две числа: 0,1. Поради тази причина те имат предел на скоростта по обработка на информацията. Учени предлагат да се построят „квантови компютри“, при които информацията се кодира с числата 0 и 1 и това, което е между тях. Така наречените „кюбити“ са микро-частици, които са квантово „преплетени“ (quantum entangled).

Такива частици могат да бъдат стабилни като фотони, протони, електрони. Фотоните са най-удобни за квантово преплитане. Тези „преплетени“ частици трябва да съществуват в това квантово състояние достатъчно дълго време за да извършват пресмятане и други информационни манипулации, и да складират паметта за дълго време, както го правят нормалните бинарни компютри. За съжаление в експериментите провеждани от конвенционални учени кюбитите съществуват части от секундата и те са в недостатъчно на брой за добра компютеризация. Макар и авторът на настоящият патент да не е компютерен специалист, той повече от друг конвенционален учен разбира дълбокия смисъл на „квантовото преплитане“ на микро-частиците и как да произвежда обилно количество от тях достатъчно за добра стабилна квантова компютеризация.

„Хитрината“ се състои в използване на кълбовидната мълния – квантов двудименсионен обект – като източник на огромноэ количество квантово „преплатени“ частици.

Квантовото „преплитане“ е стабилно само когато голям брой идентични частици участват в играта. В този случай „средната“ частица може да служи като надежден стабилен дългосъществуващ кюбит.

На фигура 13 е показана схема на технологично оборудване за производство на такива стабилни дългоживущи кюбити.

Кълбовидната мълния се създава в кварцов съд със специална конфигурация. Кълбовидната мълния трябва да съществува в непрекъснат режим – това става в микровълнова камера . Кълбовидната мълния предствалява гигантски макро-атом – „квантнов двумерен обект“. Фигура 13.

„Квант“ означава: само една еденица, няма части, няма състав, няма структура! Двумерната повърхност на тази безструктурна „еденица“ е нагрята абсолютно равномерно до хиляди градуса 0С. Поради това, че не съществуват различими една от друга индивидуални точки или области на тази „квантова двумерна затворена еденица“, цялата повърхност на ядрото на кълбовидната мълния излъчва кохерентна термална радиация! ВСИЧКИ ИЗЛЪЧВАНИ ФОТОНИ СА АБСОЛЮТНО ИДЕНТИЧНИ! Те имат еднаква температура, еднаква дължина вълната, еднаква честота, всичко еднакво. Тези фотони са „еднояечни“ братя-близнаци.

Няма необходимост от клопки за „преплитане“ и складиране на фотони. Две кварцови лещи фокусират двата потока „преплетени“ квантови фотони до оптични кабели, които ги довеждат до квантовия компютер. Няма нужда от медни проводници, няма нужда от електронни схеми. Скоростта на движение на „преплетените квантови фотони“ в оптическите кварцови нишки е по-голяма от скоростта на фотоните в медни жици. Следователно и загубата на „преплетени квантови фотони“ транспортирани през тези оптични стъклени проводници е по-малка от тази на металните проводници.

Фотоните от оптичния проводник на поляризирания поток и тези от неполяризирания поток оформят кюбити! Всяка оптична нишка прекарва огромно количество „квантово преплетени“ фотони – трилиони за секунда. Броячи на фотони и друго компютерно оборудване имат бизнес с абсолютно стабилен, и в огромно количество, поток от кюбити.

Тези компютри ще бъдат абсолютно стабилни в работа и с фантастична мощност/скорост на изчисление!

V.2.   Супер-Мощни квантови потоци от кохерентни високоенергийни фотони – лазери

Конвенционалните методи за генериране на високоенергийни и мощни по излъчваната енергия – лазери – имат предел на употреба. И са много скъпи. За да се зареди лазер с енергия на гама-лъчи е неоходимо да се взриви атомна бомба, например. Мечтата на военните е да създадат лазер, който да унищожава вражески самолети, ракети, танкове, от голямо разстояние и със скоростта на светлината.

На фигура 14 е представена схема за генерация на мощен поток кохерентни фотони. Нещо като лазер, но базиран на друг принцип.

Много гореща и много плътна кълбовидна мълния генерира плътен поток от кохеретни фотони, които имат желаната дължина на вълната (енергия). Лещи фокусират потока кохерентни фотони в много плътен паралелен поток фотони. Входната микровълнова мощност и кварцовата камера могат да бъдат регулирана така че да се генерират квантови кохерентни фотони с желаната дължина на вълната и плътност. Този генератор работи като лазер, но може да работи и в непрекъснат режим, без зареждане и периодично изпразване. С помоща на мощни кондензатори може да се изстрелват периодично супер-мощни потоци от високоенергийни фотони способни да унищожават тежки обекти на огромни разстояния от генератора. Поток движещ се със скоростта на светлината.

Кратко описание на фигурите

Краткото описание на фигурите с общо номериране на елементите на практическите приложения на разглежданите в патента методи е представено чрез схематични илюстрации на различни аспекти на методите и апаратите, без ограничение на възможните варианти на тези методи, без ненужни детайли нямащи отношение към същината на защитаваните от автора претенции.

Фигура 1а е схематична илюстрация на оновното практическо въплащение/приложение на метода.

Фигура 1б е схематична илюстрация на създаване на изкуствена кълбовидна мълния в друг аспект – кълбовидна мълния „под вода“.

Фигура 2 е схематична илюстрация на система за генерация на кинетична свободна квантова енергия с използване на механизъм за превръщане на последователно движение във въртеливо. Това въплащение се използва за транспортни средства.

Фигура 3 е схематична илюстрация на генерация на кинетична свободна квантова енергия и превръщането й в електрическа енергия.

Фигура 4 е схематична илюстрация за генериране на свободна квантова енергия и преобразуването й чрез „тесла турбина“ във въртеливо движение на вал.

Фигура 5 е схематична илюстрация на генерация на кинетична свободна квантова енергия и използването й за изстрелване на тежки обекти: снаряди, ракети.

Фигура 6 е схематична илюстрация на генерация на кинетична свободна квантова енергия в друг аспект – използване на две камери за генерация на кълбовидна мълния работещи в унисон. Използва се за генерация на електрическа енергия чрез трансформиране на кинетична енергия в електрическа чрез използване на електромагнетизма.

Фигура 7 е схематична илюстрация на безгоривен квантов двигател за придвижване на морски съдове.

Фигура 8 е схематична илюстрация на сиистема за обезсоляване на морска вода използваща голямото налягане създадено във водата от появата на изкуствена кълбовидна мълния.

Фигура 9 е схематична илюстрация на създаване на „супер-плътна“ плазма генерираща свободна квантова енергия – топлина.

Фигура 10 е схематична илюстрация на система за генерация на „квантова топлинна енергия“ от супер-плътна квантова плазма и много нейни практически приложения.

На фигура 11 е представена ограничена част от „квантовите граници на света“. И обяснение как те са причина за съществуването на такива ефемерни дву-дименсионни обекти като кълбовидната мълния. И какъв е механизъмът на генерация на свободна квантова енергия.

Фигура 12 е схематична илюстрация на безгоривен самоподържащ се квантов двигател за придвижване на ракети.

Фигура 13 е схематична илюстрация на система за генерация на „кюбити“ за квантови компютри.

Фигура 14 е схематична илюстрация на система за генерация на свръх-мощен поток от високоенергийни кохерентни фотони. Лазери.

ПРЕТЕНЦИИ

1. Апарат за генерация на изкуствена кълбовидна мълния в течна среда – илюстриран на фигура 1б.
   1. Течната среда-електролит е най-добре да бъде леко обезсолена морска вода – морската вода от Черно Море е много добър електролит за генериране на кълбовидна мълния в нея; разредена на ¼ я прави най-ефектна. Солеността на водата трябва да бъде по-голяма от 4%.
   1. Камерата 1 трябва да бъде направена от неръждаема стомана (или от друг издържащ на агресивна среда материал)и да издържа високо налягане.

Други спецефични изисквания към елементите на апарата и техните функции:

• Кълбовидната мълния се създава от два срещуположни електрода – медни, волфрамови,…Те са електроизолирани от корпуса на металната камера 1 с тефлон, керамика, стъкло.
• Горният електрод е подвижен. Той се включва автоматично, без външен комутатор, към кондензаторите когато е потопен в течния електролит. Това е важна претенция тъй като изключва наличието на външен комутатор.
• Стените на камерата 1 трябва да бъдат покрити с тънък слой електрически изолатор със стъкловидна структура – кварцово стъкло, емайл, други. Това е необходимо за да се отблъсква електронния облак на кълбовидната мълния (и самата тя) от стените на металната камера 1 поради наличието на двоен електронен слой създаден в стъклената изолация 10.

• Долната повърхност на буталото 11 също трябва да бъде покрита с електро-изолационен стъкловиден слой за да не позволява на кълбовиднана мълния да осъществява директен контакт с металното/тефлоново бутало. Ако буталото контактува директно с ядрото на кълбовидната мълния, то то бързо изгаря.
• Горният електрод 2а трябва да е електроизолиран от металното бутало 11. Този подвижен електрод трябва да стърчи минимум на 4 см от долната повърхност на буталото.
• Размерите на камерата 1 и нената форма/конфигурация трябва да осигоряват максимално плътна и „сплескана“ кълбовидна мълния. Това се постига с опит, експериментално.

• Апарат в друг аспект показан на фигура 2. Освен горепосочените претенции, се добавят нови:
  • Подвижният горен електрод 2а е разделен електрически 13 от системата за трансформиране на последователното движение на буталото във въртеливо движение.
  • Тази трансформираща система трябва да има акумулиращ кинетична енергия маховик – може 16 – и да притежава скоростна кутия 14 за постигане на нужните обороти на вала 18.
• Апарат в друг аспект показан на фигура 3. Овен горепосочените претенции на фигури 1 и 2, се добавят нови такива:
  • Въртеливото движение на вала се предава на ротора на електрически генератор 17 през редуктор 14 и маховик 20.
  • Електрогенераторът 17 произвежда електрическа енергия многократно по-голяма от входната енергия от кондензаторите. КПД (over-unity) на процеса е десетки пъти. Малка част от изходната квантова електрическа енергия се използва за зареждане на кондензаторите и други сервизни нужди на пулсовия генератор.
• Апарат в друг аспект показан на фигура 4 – тесла турбина. Освен горедпосочените претенции се добавят нови:

• Използването на водна турбина тип „Тесла“ се налага поради факта, че обикновените витлови турбини не издържат на огромния натиск на водната струя изстрелвана от кълбовидната мълния и техните витла се срязват като с бръснач.
  • Освен това, голямото триене между молекулите на водната струя, движеща се със скорост км/секунда, и повърхността на дисковете на тесла турбината реализира допълнителна изходна енергия в резултат на изстиване на течния елетролит.
  • Дисковете на тесла турбината трябва да бъдат изпълнени от жилава некородираща се стомана и да са покрити с тънък слой трудноизтриваемо и високотемпературноустойчиво покритие.

• Апарат в друг аспект показан на фигура 5. Квантово оръдие. Претенции:
  • Квантовото оръдие трябва да има изстрелваща платформа 11, която след изстрелване на снаряда/ракетата 22 да се връща обратно в първоначална позиция бързо под въздействие на гравитацията.
  • За да се осигори огромно начално ускорение на снаряда може да се добави около ствола на оръдието магнитоелектрична система за ускорение 23. В този случай е гарантирано достигането на зоната, където гравитацията на земята вече не играе съществена роля върху движението на ракетата.
  • Ако снарядът представлява много силен неодиев магнит, то е възможно в медната обвивка около ствола на оръдието да се индуцира електрически ток. Без допълнителни движещи се части.
• Апарат в друг аспект – генериране на свободна електрическа енергия в тунел с движещ се в него силен магнит. Фигура 6.
  • Неодиев магнит (или друг силен постоянен магнит) 24 се движи с голяма скорост в тунел с медна обвивка около тунела. Изстрелян от камера 1 под въздействие на силната струя течен електролит, магнитният снаряд движещ се с огромна начална скорост – няколко км/сек. – се движи в електромагнитния тунел 23-25 и предава кинетичната си енергия на медната спирала 23 като я превръща в електрическа енергия. Поради действието на противоположната на движението на снаряда гравитационната сила, скоростта на снаряда спада и може да стигне до нула. За да не стане това и снарядът да се насочи гравитационно към втората камера 1а размерите на тунела се изчисляват така, че в най-високата точка на тунела 25 снарядът-магнит 24 да притежава някаква скорост достатъчна да го изведе в спадащата част на тунела. Там снарядът набира отново скорост, произвежда отново електрическа енергия и накрая достига второта камера 1а.
• Кондензаторите и автоматиката трябва да бъдат подбрани така, че в момента когато снарядът-магнит достигне камерата 1а кондензаторите на тази камера да бъдат заредени напълно и готови за изстрелване на снаряда в обратна посока. По този начин се печели време и изходната квантова свободна енергия е максимално голяма.
• Апарат за безгоривно придвижване на морски съдове. Фигура 7. Претенции:
  • Абсолютно екологически чист метод за придвижване на морски съдове.
  • Постигане на скорости невъзможни за конвенционалните мотори използвани в морското дело.
  • Самозадоволяващ се с електрическа енергия апарат – не е нужна външна енергия – химическо или ядрено гориво, вятър – за придвижване на морския съд.
  • Натискът създаван от периодичната поява на кълбовидна мълния се предава на морската вода зад съда във вид на непрекъсната вълна на налягане в морската вода, която тласка съда напред. Силата на налягането намалява експоненциално с отдалечаването на предния фронт на вълната от съда. Наслагването на следващите една след друга вълни прави движението на съда равномерно, без неудобни за пасажерите тласъци.

• За задоволяване нуждите на съда от електрическа енергия – за пълнене на кондензаторите, за осветление, за топла вода и отопление, за електрониката,… – на предната част на кораба се монтира витлова турбина свързана с динамо 26.
• Система за обезсоляване на морска вода. Фигура 8.

Много скъпата, с висок разход на електроенергия и малкопроизводителна конвенционална система оборудвана с мощни електрически водни помпи е заменена с ефективна, високопроизводителна, практически без разход на външна електрическа енергия, система, в която налягането върху солената вода за преминаването й през филтри на обратна осмоза се създава от високото налягане създавано от изкуствена кълбовидна мълния.

• Апарат за създаване на супер-плътна квантова плазма. Фигури 9, 10.
  • Апаратът се състои от две камери: горна 1а и долна 1б. Кълбовидната мълния е създавана в слаб течен воден електролит 9 с помоща на силен токов импулс от батерия кондензатори. Токът изтича в електролита през два медни/волфрамови електрода 2 разположени един срещу други. След като ядрото на кълбовидната мълния е в своя пик/апогей огромното налягане създадено от него отваря обратния клапан 28 и част от течния електролит запълва долната камера „до тавана“. В долната камера е създадена супер-плътна квантова плазма 29. След като ядрото на кълбовидната мълния изчезне – това става почти мигновено-, то в горната камера 1а се създава невероятно силен вакуум. Този вакуум придърпва мигновено конуса на обратния клапан 28 нагоре и затваря здраво прохода между двете камери. Образувалата се супер-плътна квантова плазма 29 в долния съд 1б остава напълно изолирана от горната камера. Долната камера трябва да бъде много здрава за да издържи без разрушение огромното налягане създавано в супер-плътната квантова плазма за достатъчно дълго време. Супер-плътната квантова плазма генерира свободна квантова енергия (във вид на топлина – хиляди градуса оС) непрекъснато – non-stop, нарушавайки закона за запазването на енергията. Температурата на супер- плътната квантова плазма не се променя независимо колко интензивно се охлажда тя. Това е квантова температура!

Тази топлинна квантова свободна енергия може да се използва полезно чрез охлаждане на стените на долната камера. Един вечен генератор на топлина! Без нищо отвън.

• Огромното – стигащо стотици хиляди атмосфери, а и повече, – налягане в квантовата плазма, съчетано с много високата постоянна квантова температура – хиляди градуса, оС, поддържащи се постоянни в течение на дълъг период от време, създават прекрасна среда за синтезиране на едри диаманти! И други скъпоценни камъни.
  • Ако водород под високо налягане натича в образец на сплав SmCo5, то последният гълта като „луда“ жадна гъба водородния газ, превръщайки го в металната решетка на сплавта в супер-плътна квантова водородна плазма. В резултат, образецът се нагрява почти до точката на топене на метала. За да не се разруши металната решетка и да се използва дълго като източник на свободна топлинна квантова енергия, плътността на супер-плътната квантова плазма трябва да се подържа по-низка от плътността, при която става стопяване на образеца. Това става чрез регулиране налягането на натичащия водороден газ. Образецът трябва да е много здраво „заклещен“ от стените на камерата.
• Безгоривна, самоподържаща се ракета за космически полети. Фигура 12.
  • Голямата маса на горивото на конвенционалните ракети е основна пречка за създаване на ракета с много голям полезен товар. Ракетата трябва да е евтина в експлоатация, и работеща/летяща дълго време и далеч в космоса, без употреба на ядрени двигатели и слънчеви батерии, без запаси на гориво. Решението на проблема е „ракета с безгоривен квантов генератор“ нарушаваща другия закон на динамиката – закона за запазването на импулса. Такава ракета е създадена и експериментирана в лабораторни условия. В затворената долна камера на ракетата 1а се създава мощна кълбовидна мълния 4 от мощен самоподържащ се пулсов генератор. В този случай върху тавана на камерата 1а се упражнява огромно екстра квантово налягане, което тласка/движи тежката ракета напред.
• Малка част от изходната свободна квантова енергия може да се трансформира в електрическа енергия от водна турбина и електрически генератор. По такъв начин нито материално вещество е нужно да се изстрелва в обратна посока на движението на ракетата, нито е нужен конвенционален енергиен източник на енергия за движение на ракетата (гориво) и за покриване на останалите енергийни нужди на ракетата.
• Апарат за производство на огромно количество стабилни частици „кюбити“ необходими за работата на квантовите компютри. Фигура 13.
  • В сферичен кварцов съд 30 (колба), запълнен с инертен газ, се създава кълбовидна мълния в микровълнова камера 31. Горното пространство на кварцовия съд е с малък диаметър с цел кълбовидната мълния да изкача там под действие на топлината когато налягането в кварцовия съд се увеличава изкуствено с вливане на допълнителен газ отвън. Първоначално в кварцовия съд 30 се създава вакуум и нормална плазма се образува под въздействиено на микровълновото лъчение. След това в кварцовата самера 30 се впусква отвън газ докато кълбовидна мълния се появи. С нарастване на налягането в кварцовия съд ядрото на кълбовидната мълния се свива и тя става по-плътна и по- силно енергийно ефективна. Желателно е да се използва херметична издържаща високо налягане микровълнова камера. В микровълновата камера и кварцовата камера налягането трябва да бъде еднакво!
  • Когато мощен къс импулс е подаден от батерията кондензатори електрическият ток на този импулс се движи по кръгова орбита около ядрото на кълбовидната мълния, защото ядрото няма обем – то е двумерна конфигурация. В резултат на този „кръгов“ ток мощен поток от кохерентни фотони се излъчват в околната среда като синхронно излъчване на електрически заредени частици движещи се в кръгови/елипсовидни орбити. По-малкият диаметър на кварцовото стъкло в горната част а кварцовия съд 30 осигорява и по-плътен поток от синхронно излъчване на кохерентни фотони. Излъчените фотони са кохерентни, абсолютни близнаци, защото ядрото на кълбовидната мълния е квантов двумерен обект и не съществуват по неговата квантова повърхност различни една от друга точки или области.
• Десният поток кохерентни фотони се транспортира до поляризатор 33 с помоща на стъклени оптични влакна 38. Левият поток кохерентни фотони не се поляризира.
  • Комбинирането на поляризирани (S = ½ спин) и неполяризирани фотони създава двойки „кюбити“. Техният брой е огромен и те са стабилни за достатъчно дълъг период от време.
• Апарат за генерация на супер-мощен поток от фотони. Лазер.Фигура 14.
  • По подобие на предишния апарат, мощен поток е генериран без да е нужна поляризация на част от фотоните. Това е нещо като лазер.
  • За разлика от класическите лазери, не е нужно междинно, периодично складиране на фотоните в кристали или други подходящи приемници. Лазерите от квантов тип излъчват огромна мощност фотони по време на подаването на импулс електрически ток от контура 41.

Номерично означение на отделните елементи на различните практически въплащения/приложения на методите защитавани в патента

1. Метална камера за създаване на кълбовидна мълния.
2. Електроди за изпразване на тока акумулиран в кондензаторите в течния електролит.
3. Електроизолация на електрода от металната камера 1.
4. Ядро на кълбовидната мълния.
5. Токоизправител.
6. Високоволтов трансформатор.
7. Батерия високоволтови високоенергийни кондензатори.
8. Комутатор на тока от кондензаторите влизащ в течния електролит.
9. Среда на създаване на изкуствената кълбовидна мълния (газове или течен електролит – морска вода).
10. Електроизолационен слой със стъклена структура (кварцово стъкло, емайл, стъклоподобна керамика).
11. Бутало.
12. Пневмо/хидроцилиндър.
13. Електроизолация разделяща металния елекгрод от механизма за превръщане на постъпателното движение във въртеливо.
14. Редуктор.
15. Транспортно средство.
16. Маховик.
17. Електрогенератор.
18. Вал.
19. Лагеруване.
20. Тесла турбина.
21. Изходи на кабели.
22. Ракета/снаряд.
23. Електромагнитна индукция за допълнително ускоряване на снаряда.
24. Ниодиев магнит-снаряд.
25. Дъгов канал за движение на магнита-снаряд.
26. Витлова водна турбина с динамо.
27. Квантов генератор.
28. Обратен вентил – пропуска електролит само в една посока „надолу“.
29. Супер-компресирана квантова плазма.
30. Кварцов съд запълнен с инертен газ; горната част на съда е с малък диаметър.
31. Магнетрон.
32. Ядро на кълбовидната мълния.
33. Поляризатор на фотони.
34. Поток поляризирани фотони.
35. Поток неполяризирани фотони.
36. Създаване на поток от стабилни кюбити.
37. Поток кохерентни високоенергийни фотони.
38. Лазерни лъчи.
39. Лазер.
40. Фокусиращи лещи.
41. Електрически контур за „възбуждане“ на кълбовидната мълния със силен електрически импулс.