Съвместим ли е Бог с науката

Посвещавам я на младото поколение българи и на онези мои съмишленици, които са готови да скъсат с остарелите и отживели догми на официалната наука и да приемат Вечната наука, благодатно дадена ни от Бога.

Преводът от английски на български език на тази стратегическа научна статия ми отне много време и усилия в момент, когато съм много зает с проекта си "Квантова свободна енергия". Не съжалявам. Уважавам и обичам хората, които са ме родили, грижили са се за мен и са ме изучили. Независимо от факта, че отдавна живея далеч от България и съм гражданин на други държави, аз все още се чувствам българин!

През последните две десетилетия проблемът за съществуването на Вселенско универсално същество (Бог), което е създател на света и негов върховен ръководител, отново се появи (след дълъг период на тотален атеизъм) и се превръща в неудържима (за традиционната наука) изследователска задача във фундаменталните науки. Някои смели учени с отворено съзнание започват да си задават въпроса: "Има ли Бог на небето и ако да, как Бог се съчетава с науката?".

Писателят М. Феликс (живял през II в. сл. Хр.) пише: "Ако влезеш в къща и видиш, че всичко в нея е добре поддържано, подредено с вкус и декоративно, ще повярваш, че това е дело на някой изкусен занаятчия - домакин, и че той самият е много по-интелигентен от тези изящни вещи. Така е и в дома на нашия свят-вселена, където виждаме провидение, ред и Закон в небесата и на Земята. Вярваме, че има Автор и Управител на Вселената - много по-красив от самите звезди и различните части на целия свят."

Известният английски физик и математик Стивън Хокинг - макар и убеден атеист - също поставя пръст в проблема, заявявайки, че законите на физиката са само система от правила и уравнения; той се пита какво (или Кой) е това, което вдъхва огнен живот на тези уравнения и поражда съществуването на описаната от тях Вселена.

Основите на съвременната официална наука са положени от хора като Кеплер, Галилей и Нютон, които са вярвали в съществуването на Бог и са виждали себе си като откриватели на Неговите божествени закони.

Науката и Бог продължават да съществуват в човешкото познание за света през целия ХХ век и до наши дни. Великият математик и физик на миналия век Херман Вайл казва в една лекция, изнесена през 1931 г: "Много хора смятат, че съвременната наука е много далеч от Бога. Аз мисля точно обратното - в нашите изследвания на физическия свят сме проникнали толкова далеч, че откриваме съвършената хармония на света, която е в пълно съответствие със съществуването на висш универсален разум".

Една система от вярвания (свързана с атеистичната официална наука) твърди, че Вселената е такава, каквато трябва да бъде според съществуващите физични закони, че човечеството е случаен страничен продукт на неживата природа и че никакъв висш разум не е отговорен за съществуването на Вселената и не е в състояние да ѝ влияе.

Друга система (системата на "интелигентния дизайнер на света", както и всички основни религии) твърди, че Вселената е възникнала предварително - смислено, изпълнено с информация творение на Висш Творец, който е имал предвид появата на хората, когато е съставял дизайна на Вселената.

"Свръхестествените" хипотези, обясняващи създаването на Вселената от някакъв Висш разумен разум или от някаква външна интелигентна свръхцивилизация, не могат да бъдат приемани сериозно, защото, честно казано, не са научни теории. Те не обясняват механизма на Сътворението и няма начин да бъдат доказани.

Християнската религия в общи линии казва: "Бог го е направил, само Бог знае как го е направил". Подобно на всички други религиозни вярвания, християнската религия изисква сляпа вяра в неща, които не могат да бъдат доказани. Всички основни религии са много стари, примитивни и се основават на твърденията на хора, описани преди хиляди години - без никакви доказателства за тяхната истинност, освен "доказателствата" на самите "свети" писания.

В епохата на космическите полети и компютрите изглежда много странно, че стотици милиони, дори милиарди религиозни хора (много от тях добре образовани) вярват в такива примитивни детски истории. За щастие нещата се подобряват, особено сред младото поколение хора. В продължение на десетилетия съм задавал въпроса за вярата в Бога на стотици млади хора от християнски страни. Уважавам религиозните убеждения на мюсюлманите и другите религиозни групи, но ако зададете подобен въпрос на мюсюлманин, може да получите нещо в лицето - те са много чувствителни по отношение на религиозните си убеждения и не бива да се обиждат. В 90 % от случаите отговорът е бил нещо подобно: "Вярвам в съществуването на Върховен интелигентен разум, ..., Вселенска любов, ..., който/която управлява света и нас самите, ..., но не вярвам в примитивните догми на Църквата и в Исус Христос, ..., и не практикувам християнската религия, въпреки че съм кръстен от родителите си в християнската религия." Моят приятелски съвет към всички нерелигиозни хора е: "не обиждайте религиозните чувства на вярващите, оставете ги на мира, нека вярват в каквото искат Това е тяхно право."

Съвременната фундаментална наука е напълно атеистична. Атеистичният научен възглед е неразривно свързан с философията на материалистичния детерминизъм. Техният (на учените атеисти) възглед - дори когато казват, че това не е техен възглед - е, че вярват в последователната, случайна верига от събития: всички събития във Вселената са причинени от по-ранни събития, които са причинени от други по-ранни събития,..., в една неразрушима верига на причинност (каузалност), водеща назад до най-първата причинност - Големия взрив, който е единственото изключение от правилото; единственото събитие, което не е причинено от по-ранно събитие (защото няма нищо "по-ранно"); нещо, което е причинено от някакви мистериозни "флуктуации на физическия вакуум", който (вакуумът) съществува извън времето (? ??) или в някакво "неопределено, виртуално време". Подобно твърдение е пълно объркване на мисълта; само в обърканото съзнание на психично болните хора и в това на глупаците могат да се появят такива мисли-идеи.

Няма съмнение, че разбирането на Началото на света е ахилесовата пета на съвременната фундаментална физическа наука. Откъде, по дяволите, се е появил този Голям взрив? Той не би могъл да бъде причинен от някакво предшестващо явление, защото не е имало "преди" ада. Началото на Големия взрив стои като единственото изключение от правилото за причинността, което философите материалисти смятат за абсолютна истина за всички останали събития в историята на Вселената. Самото създаване на Вселената дискредитира този основен философски възглед. А учените атеисти се опитват да запълнят тази празнина в материалистическата философия с всичко друго, но не и с Бог! Когато става абсолютно ясно, че причината за Големия взрив Началото трябва да е нещо извън нашето "пространство-време", те настояват, че Големият взрив е бил осъществен от това външно "Нещо", принадлежащо към някаква по-широка структура на материята (Мултивселена). Ако обаче външната Причина на Началото има свой собствен времеви ход от "по-ранно към по-късно", тогава атеистичното изискване за Причинност се запазва, но остава проблемът "Какво е причинило ТОЗИ външен времеви ход", само който се прехвърля на друго структурно ниво на материята (Мултивселената). Очевидно е, че е логично да се смята, че Първопричината за съществуването на нашата Вселена не е Нещо, съществуващо извън нашето "времепространство", а е Нещо вечно, несъздадено от Нищо и от Никого и принадлежащо на нашето ограничено "времепространство". По-долу в тази статия ще обясня как се прави това.

Думите на Дж. Б. С. Халдейн - известен биолог от ХХ век - са добра илюстрация на такава научна философия: "Моят научен подход и разбиране за нещата във Вселената са атеистични. Затова, когато поставям началото на даден експеримент, приемам, че нито Бог, нито ангел или дявол ще се намесят в хода на експеримента." Най-доброто популярно описание на съвременната мода на научното мислене според мен може да се намери в книгата на Карл Сейгън "Космосът". Основните елементи на това мислене са:

• Неживата материя е първична и основна; живата материя е случаен продукт (по избор) в еволюцията на неживата материя: някаква случайна, щастлива комбинация от органични молекули, реализирана в първичния световен океан.
• Еволюцията, параметрите и формите на животните и растенията са абсолютно случайни и биха могли да бъдат различни при други условия; те се подчиняват на законите на природата, валидни за неживата материя; зависят от условията на околната среда и непредвидените обстоятелства на естествения подбор.
• Животът е космическо явление (по избор) и може да се появи и да съществува навсякъде във Вселената, където има благоприятни условия за него; извънземните разумни живи същества биха могли да се различават от нас поради различни генетични кодове; те биха могли да имат много различни (от нашите човешки) форми и размери, да са изградени от други химични елементи и т.н.
• Човешкият мозък е нещо като свръхсложен електронно-биологичен апарат, който би могъл (на по-напреднал етап от развитието на нашата цивилизация) да бъде възпроизведен изкуствено; човешките мисли са механичен, химичен, биологичен и електрически продукт на мозъка. Човешката мисъл може да бъде пренесена (предадена) на друг човешки мозък с помощта на материален носител със скорост, ограничена от скоростта на светлината: чрез реч, писмено-визуално, чрез образи или изражения на лицето, или чрез някакво тайнствено (неизвестно и неоткрито и от науката) биополе. По принцип не е възможно да се осъществи мигновен телепатичен контакт между два мозъка, намиращи се в различни отдалечени точки на време-пространството.
• Продължителността на човешкия живот може да бъде значително удължена чрез изкуствени методи. Човешката цивилизация може да съществува милиони и милиарди години и да се разпространява в пространството.
• И други.

Всички съвременни научни идеи, изброени по-горе, са абсолютно погрешни! Те подтикват учените да се насочват в погрешни посоки в своите изследвания, а резултатът от тази погрешна дейност е огромно разхищение на ресурси (пари и квалифициран човешки труд). Тези думи са особено валидни за най-силно финансираната научна организация в света - НАСА (NASA).

Но не е толкова лесно да се изхвърли Бог от теоретичния апарат на фундаменталната наука - в частност от така наречените теории за Всичко. Теорията на всичко е цялостна теория на света, която обяснява света във всичките му аспекти. Но как може да се разбере квинтесенцията на света без Бога - най-висшата форма на Първичната субстанция? Как може да се пренебрегне нещо, което стои в самата основа на света, и да се очаква да се изгради "работеща" Единна теория на всичко?

Бог се намира на самия връх на Големия кръг на Първичната субстанция (виж Обща квантова механика - III, Глава I, Фигура I-1, публикувана в www.chukanovenergy.com). Бог контролира и влияе на света чрез средствата на Своя универсален, върховен и вездесъщ Разум (Дух). Бог е най-висшата форма на Първичната субстанция. Бог присъства във всички форми и индивидуални образи на Първичната субстанция. Бог не е създател на света, следователно не е създател на природните закони и реда във Вселената. Светът е едновременно вечен и тленен: той съществува в ограничени във времето квантови цикли, които се повтарят вечно. Извън тези безкрайно повтарящи се цикли не съществува нито време, нито какъвто и да било свят. Нито един от тези затворени квантови цикли не е "предишен", "настоящ" или "следващ", защото извън този Единен квантов цикъл не съществува време. Следователно всички квантови цикли са идентични в най-малките си детайли.

Диалектическото съжителство и взаимодействие между неживата и живата природа определя реалността (съществуването) и стабилността на света, в който живеем. Няма Вселена без живот на Земята! Една фундаментална теория, чийто автор претендира да е Теория на всичко, задължително трябва да включва (включва) в теоретичния си апарат Живота на планетата Земя и Бога!!! Без Живот и Бог в нея всяка кандидат-теория - Теория на всичко е мъртва теория - математическа, неспособна да обясни квинтесенцията на света.

Един от най-съществените пороци на съвременната официална наука е нейният абсолютен атеизъм. Конвенционалните учени отхвърлят като абсолютна глупост идеята за божествено сътворение на Светата Вселена и за нейното управление от някакъв интелигентен Свръхразум или Бог. Тези "правилни" учени твърдят, че в света няма място за Бог. Всичко има своята естествена причина за съществуване; Вселената се е родила в резултат на голямата експлозия на първичното свръхкондензирано материално зърно, което е съществувало преди Големия взрив, след което се е развило според естествените закони на неживата материя (тези закони са били случайно създадени по време на Големия взрив и биха могли да се различават от съществуващите днес). Някои по-предпазливи учени са склонни да отстъпят малко от атеистичните позиции на официалната наука, приемайки като възможно съществуването на Вселенски свръхразум, който има работа само с човешката душа, но който не е нито Създател на света, нито негов Върховен повереник. Или пък Свръхразум, който контролира някои външни структурни нива на материята, които по принцип са недостъпни за човешката раса.

Съвременната физическа наука познава и борави в своите теоретични модели само с едната страна на монетата "Реалност" в света. Материалните обекти се разглеждат като индивиди, които взаимодействат помежду си като отделни обекти в пространство-времето, независими един от друг (това е известният Айнщайнов принцип на разделяне); те се подчиняват безусловно (без никакви нарушения) на природните закони, взаимодействат с помощта на материални посредници (материални частици или материални полета); преносът на информация, енергия, действие или материална субстанция е ограничен от скоростта на светлината. Всички тези основни познания за света лежат в основата на всички съвременни Единни теории за света, които буквално заливат редакциите на научните списания, книгите и личните уебсайтове на кандидат-айнщанистите. Реалният свят обаче е много различен от това, в което се опитват да ни убедят тези лъжепророци на науката.

Apart from their individual image (which is relatively well described by modern science), the objects in the world are members of higher quantum structural levels-quantum objects (in the hierarchy of Prime Substance). Our planet, for example, is part of the quantum object Solar System. The term “part” is not quite right in the above sentence, but I’m having a hard time choosing the right words. Quantum objects have no parts, they are structureless and componentless. Our planet is the Solar System itself when its collective quantum image is in play. That is, our planet is a two-faced Janus. Even more: it is a multifaceted object when viewed as an integral part of higher quantum objects (the Milky Way galaxy, the super-galactic cluster Coma, the entire Universe). Earth’s quantum connections are strongest with closer structural quantum objects – with the Sun, for example. In addition to the usual way of transferring energy (directly via solar radiation), the Sun can transfer significant amounts of energy to Earth in a quantum non-contact manner. Quantum energy transfer from the Sun is the primary source of Earth’s internal energy. Scientists incorrectly consider the decay of radioactive elements in the Earth’s body as the only source of its inexhaustible internal heat. Not only does the Earth receive quantum energy from the Sun through this second channel of interaction; at certain catastrophic (quantum nodes of the Quantum Wave of Life) moments in the evolution of Life, our planet may receive (with the active assistance of God) from the Sun ferocious activity, expressed in massive volcanic and tectonic activity, powerful hurricanes, tsunamis, catastrophic floods (like the Great Flood described in the Bible), and other terrible natural disasters. If “necessary,” God could cause the Sun to explode as a supernova or transfer massive amounts of energy to Earth, turning it into a fiery inferno of molten lava. Fortunately for us, God is keeping us safe (for now) from such devastating natural disasters. Unlike the soulless laws of nature, which seek to please only themselves.

Освен индивидуалния си образ (който е сравнително добре описан от съвременната наука), обектите в света са членове на по-високи квантови структурни нива - квантови обекти (в йерархията на Първичната субстанция). Нашата планета например е част от квантовия обект Слънчева система. Терминът "част" не е съвсем подходящ в горното изречение, но ми е трудно да избера подходящите думи. Квантовите обекти нямат части, те са безструктурни и безкомпонентни. Нашата планета е самата Слънчева система, когато нейният колективен квантов образ е в действие. Тоест нашата планета е двуличен Янус. Дори нещо повече: тя е многолик обект, когато се разглежда като неразделна част от по-висши квантови обекти (галактиката Млечен път, свръхгалактическия куп Кома, цялата Вселена). Квантовите връзки на Земята са най-силни с по-близки структурни квантови обекти - например със Слънцето. В допълнение към обичайния начин за предаване на енергия (директно чрез слънчевата радиация) Слънцето може да предава значителни количества енергия на Земята по квантов безконтактен начин. Квантовият пренос на енергия от Слънцето е основният източник на вътрешна енергия на Земята. Учените неправилно смятат, че разпадането на радиоактивните елементи в тялото на Земята е единственият източник на неизчерпаемата ѝ вътрешна топлина. Земята не само получава квантова енергия от Слънцето по този втори канал на взаимодействие; в определени катастрофални (квантови възли на квантовата вълна на живота) моменти от еволюцията на живота нашата планета може да получи (с активното съдействие на Бога) от Слънцето свирепа активност, изразяваща се в масивна вулканична и тектонична дейност, мощни урагани, цунами, катастрофални наводнения (като Големия потоп, описан в Библията) и други ужасни природни бедствия. При "необходимост" Бог може да накара Слънцето да избухне като свръхнова или да прехвърли огромни количества енергия към Земята, превръщайки я в огнен ад от разтопена лава. За наше щастие Бог ни пази (засега) от такива опустошителни природни бедствия. За разлика от бездушните природни закони, които се стремят да угодят единствено на себе си.

Квантовите взаимодействия между материалните обекти имат вероятностен, а не каузално-детерминистичен характер (една причина може да предизвика начално явление със стопроцентова вероятност), какъвто е случаят с действието на природните закони. Бог може да контролира (и да променя) вероятността за настъпване на различните варианти-изходи, без да нарушава действието на природните закони. Тази втора, много съществена страна в поведението на неживата и живата природа не може да се опише с математически уравнения. Тук е Божието царство и неговата вездесъща и всемогъща власт над света.

В централната точка 4 на Големия кръг на Първичната субстанция се случва много важно събитие - Първичната субстанция се "разделя" на двете си основни форми: нежива и жива субстанция. Това разделяне не е резултат от еволюцията на Първичната субстанция във времето, а е резултат от еволюцията на нейното качество. Неживата и живата материя съществуват паралелно от самото начало на цикъла на Вселената. Поради факта, че животните и растенията са изградени от същия основен материал като неживите обекти (атоми, молекули), живите същества също се подчиняват на законите на природата, които важат за неживата природа. От друга страна, живите същества се подчиняват и на свои специфични биологични и духовни закони, които са валидни само за живата природа. Биологичните взаимодействия между елементите на живия организъм не са резултат от някакви физични, химични или електрически процеси, както погрешно се смята от съвременните учени. В точка 5 от Великия кръг се появява напълно нова форма на Първична субстанция - това, което аз наричам Биологичен енергетик (нещо като биологична душа на живия организъм). Тази нова форма на Първичната субстанция представлява нещо качествено различно от материята и енергията. Количеството на тази субстанция не може да бъде измерено в килограми, сантиметри или калории, както е при материята и енергията. То също така не може да бъде "видяно" или регистрирано от сетивните органи на човешкия организъм, тъй като тези органи са пригодени да регистрират само материални обекти. Биологичният енергетик (с други думи, биологичната душа) няма цвят и мирис! Тя контактува с елементите на живия организъм по квантов начин (мигновено и без материални посредници) и следи за правилното и стабилно функциониране на организма във време-пространството. От друга страна, Биологичната душа на организма е свързана неразривно, по квантов път, с биологичните души на всички индивидуални представители на дадения вид живо същество, а също и с представителите (по-слаба квантова връзка) на други видове живи същества. Колективният квантов обект на Вида контролира по квантов начин живота на отделните си представители-образи: еволюцията във времето, пространствените и други физически параметри на тялото, техните качества, стабилността на организма, ..., а ако това е необходимо за глобалната еволюция на Живота - може да унищожи живото тяло "без много да му мисли", просто по заповед от Бога.

На главното квантово ниво 6 (фигура I-1, GQM-III) настъпва още една качествена промяна на Първичната субстанция: появява се Човешкият духовен енергетик или просто казано Човешката духовна душа (Човешкото съзнание). Подобно на Биологичната душа на организма, така и Човешката духовна душа не е материална субстанция, която може да бъде измерена с мерките, валидни за материята, нито пък може да бъде регистрирана от материалните сетивни органи на човешкия организъм. Душите са невидими, без мирис, без звук, без вкус и неосезаеми при допир. Нещо като неутриното в света на частиците. И все пак ние знаем, че те съществуват, съдейки по това, че мислим, движим се, подаваме сигнали от душата си към елементите на тялото си и те се подчиняват на тези сигнали-заповеди... За хората около нас също разбираме кога са живи (притежават жива биологична и духовна душа) и кога са "изпуснали топката".

Всяко по-високо квантово ниво на Първичната субстанция може да контролира по-ниските нива по свой специфичен начин. Така човешкото съзнание (душа) може да активира елементите на човешкото тяло (биологичната форма на Първичната субстанция) по свой квантов безконтактен начин, без да използва някакви примитивни средства за това ниво, като например: физически, химически, електрически, биологични. Как можете да обясните по стандартен начин (чрез физически процес, чрез механичен процес, чрез химически процес или чрез електрически процес) механизма на пренасяне на възникналото в съзнанието желание - например да се премести палецът на лявата ръка - върху пръста, който изпълнява това желание? Възможно ли е да се изгради теоретичен модел на този процес, като се използват средствата на математиката, физиката, химията, електрониката и конвенционалната биология? Не, това е невъзможно, защото този процес няма нищо общо с процесите, характерни за по-примитивните форми на Първичната субстанция, и не може да бъде описан със средствата на математиката, която е пригодена само за описване на явленията от материалния свят.

Съвременната наука разглежда като независима реалност само обектите, принадлежащи към материалния свят. А дали биологичната и духовната душа също не са реалност? Учените атеисти просто решават въпроса: човешкото съзнание (те изобщо не подозират за съществуването на биологична душа) е "висша функция" на мозъка, която е станала съзнателна. Как трябва да разберем това? "Ами разбирайте го както искате - отговарят учените - един ден ще го разберем и ще ви дадем по-ясен отговор". И в тази сфера на научното познание съвременната атеистична наука "издиша като спукана автомобилна гума". Основавайки се на погрешните си философски основи, конвенционалната наука не е в състояние да обясни по принцип квантовите взаимодействия-процеси на ниво жива материя и човешко съзнание.

Колективната квантова същност на Човешката цивилизация (представляваща Духовния енергетик на цивилизацията) контролира духовното поведение на всички човешки същества по свой специфичен квантов начин. И накрая, на седмото (последното) квантово ниво на Великия кръг се появява най-висшата форма на Първичната субстанция - Бог, Вселенският свръхразум във Вселената!!! Бог е Един, Той не може да бъде умножен в много богове, защото Неговото квантово място във Великия кръг на Първичната субстанция е на самата граница на този кръг.

Може ли Бог да се свърже с индивидуалното човешко съзнание (душа) и да го активира? Да, може, защото Бог стои на най-високото ниво на Първичната субстанция и Неговите възможности за въздействие върху по-ниските квантови нива са несравнимо по-развити от тези на човешката душа, например. Но такова взаимодействие е малко вероятно, както е малко вероятно човешката душа да "обърне внимание" на "молбите за помощ" на конкретна жива клетка в човешкия организъм.

Бог е реален, Бог съществува, Бог взема най-активно участие в еволюцията на Живота, Бог управлява двете основни форми на Първичната субстанция (неживата и живата субстанция) по свой специфичен квантов начин, Бог не нарушава природните закони без основателна причина. Повърхността на нашата планета е вечната резиденция на Бога. Ние, хората, усещаме присъствието на Бога във вътрешното си съзнание (интуиция), запознати сме (сега, когато последните откровения на Бога са отпечатани в Общата квантова механика) с вътрешната Му природа и ролята Му в света. Но по принцип не можем да схванем Неговата външна природа със средствата на нашите сетивни органи и съзнание. Ние "виждаме" Бога само "отвътре", подобно на живите човешки клетки (те са биологична, по-ниска от съзнанието, форма на Първичната субстанция), които ни "виждат и оценяват" отвътре. Ние, хората, не притежаваме адекватни сетивни органи, за да "видим" и разберем Неговия Дух (Разум); не разполагаме с необходимите стандарти, за да "измерим" Бога и да Го сравним с нас; външният образ на Бога остава завинаги скрит за нас. Уви, въпреки че е обитател на същата планета, на която живеем, Бог е "невидим" за нашите сетивни органи и човешко съзнание. Бог е Дух (Дух, Ум) с различно и много по-високо качество от това на нашето съзнание (нашата душа). Способностите на Бога да влияе върху неживата и живата природа са несравнимо по-големи от тези на нашето човешко съзнание.

На последното квантово ниво 7 от Великия кръг Божият Дух претърпява качествен скок от най-сложното към най-простото: Бог се превръща в най-ниската форма на Първичната субстанция - енергията. Бог е в енергията на микрочастиците, в енергията на атомното ядро и атома, в енергията на вятъра и падащата вода, в скритата енергия на химическите горива...; Бог е във всички материални тела в неживата и живата природа; Бог е в нашите човешки души! В такъв затворен квантов кръг (Великият кръг на Първичната субстанция) няма външна Първопричина за съществуването на Вселената, не съществува външен Творец - всичко е вътре в този кръг, всички форми на Първичната субстанция са равни помежду си и съществуват паралелно през целия цикъл на Вселената.

Отпечатъкът от Божията "стъпка" върху земната повърхност може добре да се види в действието на известния Антропен принцип, чиято реалност се отрича от много водещи съвременни учени. Този оспорван принцип не е "естествен" принцип, валиден за цялата Вселена, нито пък произтича от някакъв друг по-основен природен принцип или природен закон. Антропният принцип "работи" само в земни условия. Защо?

Антропният принцип е напълно реален, не може да бъде избегнат или заобиколен, ако искаме да обясним какво се случва с Живота на Земята. Проблемът е как разбираме този принцип и как ясно да обясним неговата квинтесенция. В момента няма научен консенсус по този въпрос. Някои учени дори смятат, че такъв проблем изобщо не съществува - чисто и просто антропният принцип е измислен от някакви недостатъчно образовани учени, които не могат да обяснят проблемите на Живота. Те казват: „Тъй като нашата планета е една от трилионите планети във Вселената, не е изненадващо, че една от тях (нашата) има благоприятни параметри и екологични условия за възникване и стабилно поддържане на Живот.“ Същото важи и за нашата Вселена: нашата Вселена е една от трилионите балонни вселени на Мултивселената, която благоприятства живота. И проблемът се решава по този лесен начин!

Добре, но защо нашата планета има „Невероятния шанс да избегне значителни космически или земни катаклизми (за целия период на съществуване на Вселената – 4,4 милиарда години)“, които могат да унищожат живота на Земята? Вероятността това да се случи е практически нулева според съществуващите природни закони. Все едно да очакваш маймуна да напише Дванадесетата нощ на Шекспир в компютър. Защо величините на параметрите на земната природа се поддържат толкова фино, че да осигурят безопасното и стабилно съществуване на Живот за толкова дълъг период от време – 4,4 милиарда години? Съвсем леко отклонение от тези параметри – и Земята става негодна за живот. Кой е този невидим „демон“, който се занимава с тази фина настройка?

Такъв супер интелигентен и супер способен „демон“ наистина съществува и това е самият Бог! Бог точно върши Своята работа за поддържане на живота на Земята, използвайки квантови средства за въздействие върху неживата и живата природа. И това Той прави, без да нарушава законите на природата.

Стандартният модел е една от иконите на съвременната физика. Според този модел взаимодействията между материалните микрочастици се осъществяват с помощта на материални полета: елементарните частици при слаби и ядрени взаимодействия обменят виртуални кварки и бозони, при електромагнитни взаимодействия елементарните частици обменят виртуални фотони, а всички материални частици притежават своята маса. обмен на виртуални гравитони. Това смята сега официалната наука. Гореспоменатите (а има и други) виртуални частици са елементарните градивни елементи на тези материални полета. Скоростта на тези взаимодействия е ограничена от скоростта на светлината – максималната скорост във Вселената. Константата на Планк ограничава времето на тези взаимодействия, енергията и други параметри на процеса. В квантовата механика „виртуалните“ частици се разглеждат като фантомни частици, които по принцип не могат да бъдат открити (открити, измерени) по време на техния ефимерен период на съществуване. Следователно те са чисти и прости „въображаеми“ частици. С математиката това е възможно – ученият може да си представи всичко и да го опише с „работещи, логични“ математически уравнения. И това е – имагинерното придобива статут на реалност в средите на световната научна общност. И миряните, уплашени от сложността на математическите модели, които не разбират, се оставят да бъдат тормозени от тези научни шарлатани.

Резонансите, други ефимерни частици, са материални частици, които съществуват на границата между Реалността и Не-Битието. Моментът на тяхното раждане съвпада с момента на тяхната смърт (разпад). Малко е трудно да се разглеждат резонансите като реални частици; те се появяват във възлите на Квантовата верига от масови енергии на елементарни частици (вижте Обща квантова механика I, част втора, глава шеста) и веднага изчезват от Битието. Макар и не съвсем реални, резонансите отразяват някои напълно реални симетрии в света на елементарните частици, което е много по-добро от състоянието на абсолютно нереалните виртуални частици.

До средата на 80-те години експериментите, проведени върху единични протони, убедително показаха, че протонът няма определен присъщ спин преди измерването. Резултатите от тези експерименти също показаха, че протонът не съществува самостоятелно: когато не се наблюдава от живия експериментатор, протонът просто не съществува!!! Как тогава можем да твърдим, че материалните полета са реалност, след като техните съставни елементи (виртуални частици) по принцип са ненаблюдаеми от живия експериментатор? Философията на света, която е солидно подкрепена от наблюдения в микросвета, ни учи, че всичко извън измерването/наблюдението е нереално, несъществуващо! Хипотезата за обмен на виртуални частици във всички фундаментални взаимодействия е ГРЕШНА ХИПОТЕЗА! Целият стандартен модел – гордостта на съвременната официална физика – също е фалшив.

Както обясних в предишни публикации за общата квантова механика, елементарният градивен елемент на протонната материя – протонът – всъщност е уникален в цялата вселена. Квантовите закони на света и симетриите на света го умножават в безброй изображения на различните структурни нива на протонната материя. Следователно е естествено да се очаква спонтанна корелация между различните образи на протона, независимо от местоположението им в „пространството-време“. От гледна точка на материализма (философията на съвременната физика) ситуация като тази, при която един протон е в неразривна моментна връзка с други протони във Вселената (без значение колко голямо е разстоянието между протоните) може да се обясни само с наличието на материален посредник, който е способен да се движи със свръхсветлинни скорости. Наблюдателните и теоретичните възгледи обаче отричат съществуването на такива екзотични свръхсветлинни мениджъри на материали.

И все пак такива мениджъри съществуват, но те не са материални обекти. Този управител, тази спонтанна мигновена корелация между елементите на Вселената е проява на световно единство и хармония! В самата основа на света има един-единствен материален обект (единичният протон и неговият партньор единичният електрон), който е представен в различни изображения на всички структурни нива на материята. Всички тези негови образи са в квантова мигновена (неограничена от скоростта на светлината) връзка помежду си.

Съвременната фундаментална наука е феноменологично-математическа наука: тя описва наблюдаваните природни явления в математически формули, без особено да се грижи да познава дълбоката им същност. Ако може да ги обясни, тя го прави с математически средства; ако не е възможно да се даде задоволително обяснение на някои явления, науката предпочита да замъглява нещата или да ги нарича артефакти или „религиозни“ предразсъдъци. Както се случва с проблема за Сътворението, с проблема за спонтанната връзка между материалните обекти, разположени на огромно разстояние един от друг, с проблема за Живота, с проблема за човешката душа и много други „неудобни“ за науката явления.

Как съвременната официална наука може логично да обясни разпада на нестабилни атомни ядра например? Наблюденията показват, че нестабилните атомни ядра могат да се разпадат на други атомни ядра или елементарни частици по различни начини с известна стабилна вероятност. Въпросът е: когато едно атомно ядро реши да се разпадне, как то знае как другите атомни ядра от въпросната група атомни ядра са се разпаднали преди него?; какво е това нещо (или кой), което поддържа статистика за разпадане и казва на отделните атомни ядра как да се разпадат? Конвенционалната физика отговаря нещо подобно: „Е, ние не знаем какво се случва, когато едно атомно ядро реши да се разпадне по определен начин, но можем да изчислим с помощта на уравненията на квантовата механика вероятността за този разпад. Такъв е светът на квантовата реалност. Бум Бум!

Добре, но тези неща не се случват само в микрокосмоса, където работи тяхната квантова механика (пишман работа). Когато хвърляме зар (зарът е макрообект) много пъти, откриваме, че вероятността всяко от шестте числа да се появи винаги е една и съща – 1/6. Изглежда логично и няма нужда от глупави въпроси защо се случва това. Тъй като изглежда логично, че когато хвърлим камък право нагоре, той винаги се приземява на земята (или на нашата глупава глава), а не излита в космоса. И все пак имаше умни хора като Нютон, които се запитаха защо се случва това. Да се върнем към заровете: кой е този скрит „демон“, който брои броя на срещанията на отделните числа на заровете и му дава инструкции как да играе по-нататък? Същото важи и за всички явления с вероятностен резултат. Тъй като не е в състояние да даде логичен отговор как работят тези явления, конвенционалната наука предпочита да запази мълчание по този въпрос. Учените атеисти създадоха Теорията на вероятностите, чисто математическа теория, която, подобно на формулата на Нютон за силата на гравитационното привличане, само изчислява, без да обяснява. Правилният отговор на този проблем е: единството на Вселената, световните симетрии и спонтанната квантова корелация между материалните обекти и явления е този невидим „демон“, който контролира изхода от явленията с вероятностен изход! Това е механизмът на тези процеси и не са необходими обменни „виртуални дяволи“!

Бог също може да се намеси във явления с вероятностен резултат. Обикновено Бог не хвърля зарове в отношенията си с неживата природа, но е възможно понякога да се намеси в играта и да хвърли десет шестици подред. Бог обаче не се занимава с такива дребни неща и предпочита да ги остави под контрола на природните закони (включително квантовите закони). Животът на Земята е основното поле на действие на Бог: Той се намесва в делата на неживата и живата природа, за да създаде стабилни условия за Живот на Земята и за навременен преход от един вид живи същества към следващия (в еволюцията) по-прогресивен тип живи същества. Ако е необходимо, Бог може напълно да разтърси Земята, за да унищожи напълно предишния доминиращ животински (също растителен) вид и да наложи на сцената на живота следващия доминиращ животински (и растителен) вид.

Вярвам, че някои природно надарени хора могат да се намесват в делата на живата и неживата природа по квантов безконтактен начин. Пример за това е телекинезата: преместване на обекти (от хора) в пространството чрез необясними от науката механизми. Някои хора могат да лекуват болести в човешкото тяло от разстояние, безконтактно, квантово. Баба Ванга можела да прониква във времето и пространството по квантов начин, научавайки тайните на минали, настоящи и бъдещи събития.

В началото на живота си има едно нещо, което хората научават за природните закони: законите на природата се самоналагат и самозащитават и когато не се спазват от нещо или някого, те наказват грешника. И най-малкият опит да се игнорира действието на даден природен закон, съзнателно или не, излага нарушителя (индивид или група хора) на наказанието, което законът налага.

Създадените от човека закони не изискват абсолютно наказание за нарушаването им. Често сме свидетели на такива нарушения, които остават ненаказани, освен ако нарушителят не бъде арестуван, съден и изпратен в затвора за наказание. Това рядко се случва в България: има закони, но никой не наказва нарушаването им.

Природните закони обаче не толерират безнаказано техния нарушител – фактор, който не се изисква в създадените от човека закони. Много хора пренебрегват човешките закони, когато им е удобно. Това е, което се случва сега в системата на свободния пазар: арогантни, алчни мафиоти като Майкъл Мадоф незаконно плячкат на наивни инвеститори. Да не говорим за България, където родните мафиоти първо ограбиха държавата по време на прехода от социализма към свободния пазар, а впоследствие ограбиха и европейските фондове. И това остана абсолютно безнаказано!

Тъй като има различни вярвания за това Кой (или Какво) е създал Вселената и законите в нея, хората не обръщат внимание на факта, че това е Сътворението заедно с неговите природни закони, световни константи, философски и физически принципи, които управляват живота на Земята и особено в социалния живот на човешката цивилизация. Човек не може просто да наруши Закона за квантовата еволюция на живота и човешката цивилизация. Санкциите за подобни нарушения са тежки!

Използването на парите като средство за решаване на проблемите, възникващи в хода на еволюцията на цивилизацията, никога не води до стабилни дълготрайни решения; напротив, нещата стават още по-зле в дългосрочен план. Даването на огромни суми пари на големите американски финансови корпорации няма да спаси икономиката на САЩ от пълен колапс, както се вижда от непрекъснато нарастващите отрицателни икономически резултати. Разбира се, в противоречие със Закона за еволюцията на човешката цивилизация, изкуствено създадените човешки методи и подходи за решаване на настоящата тежка рецесия ще донесат много страдания на американския народ. Наказанието на този природен закон ще бъде тежко, ако сегашното американско правителство не се осъзнае навреме и не вземе мерки за по-безболезнен преход от Системата на свободния пазар към новата социално-икономическа система.

Правилни резултати в науката се постигат само когато поведението и действията на изследователя отговарят на изискванията на природните закони – това е гаранция за успех във всяка научна работа. Така е и в политиката.

За да формулирам по-ясно горните философски разсъждения, тук ще приведа няколко характерни примера. Общата научна догма, която съществува сега и е общоприета като последна истина за света, всъщност е „научен закон, създаден от човека“. Този изкуствен човешки закон се основава на няколко верни и няколко неверни фундаментални допускания, като: материалистично-детерминистична класическа философия, микро-квантова механика с нейните принципи и уравнения, теориите на относителността на Айнщайн, неговия прочут принцип на разделяне и идеята му за Обединено Теория на полето, Стандартен модел, Космология на Големия взрив, Инфлационна космология и други второстепенни. От горните основни елементи на Общата научна догма само микроквантовата механика е последователно правилна теория. Останалото е научен боклук, който рано или късно трябва да бъде изхвърлен на сметището на неуспешни и недоказани научни теории. Стриктното спазване на тази остаряла и до голяма степен фалшива научна догма означава противоречие с естествените закони на Вселената. И за това, както вече знаем, получават побой. Тази сурова реакция на природата е особено очевидна в програмата на НАСА за откриване на живот на планетата Марс. През по-голямата част от миналия век Марс се смяташе за най-подходящата планета в Слънчевата система (освен Земята, разбира се) за съществуване на живот. Десетки скъпи американски експедиции (в допълнение към няколко неуспешни руски експедиции) не са дали солидни доказателства за съществуването на примитивни живи организми, съществуващи сега или в миналото на червената планета. Сега дори няма солидни доказателства за течна вода на Марс; само някои интригуващи намеци за някогашни езера и реки, които са пресъхнали преди милиони години. Това е голямата причина, поради която учените все повече се стремят и се надяват да открият примитивен живот на Европа – една от големите луни на Юпитер – свят, който буквално плува във вода. През февруари тази година НАСА и Европейската космическа агенция се съгласиха да преместят фокуса си от Марс към Европа и други масивни луни на Юпитер. Ако нещата вървят по план, НАСА ще изстреля 4-тонна космическа сонда, за да изследва Европа през 2020 г., а Европейската космическа агенция ще изстреля подобна сонда в посока на Ганимед, друг гигантски спътник на Юпитер. Тези сонди ще достигнат целите си около 2026 г. Със сигурност търсенето на извънземен живот на стойност 4 милиарда долара ще бъде следващият голям провал на НАСА.

Както обясних от мен в публикуваните томове на Общата квантова механика, нашата планета е единственото място във Вселената, където може да съществува живот! Тук е постоянната резиденция на Живия Наблюдател и на Бог. И това е основен закон на природата! Бог ще накаже всеки или всяка космическа мисия, която се осмели да наруши този природен закон. Наказанието за НАСА и американския народ ще бъде колосална загуба на пари и човешки умения, напразни надежди и горчиви разочарования и загуба на престиж за цялата агенция и нейните водещи учени.

Конвенционалната квантова механика (това всъщност е микроквантова механика), теориите и принципите на Айнщайн, идеята за създаване на Обединена теория на полето, Стандартният модел, всички космологични теории, теорията на Дарвин за видовете и други, се разглеждат като Светая светих на Фундаментална наука. Изразяването на неверие в истинността на тези основни теории се възприема като светотатство или опит за научно самоубийство в официалните научни кръгове. Тези теории наистина ли съдържат върховните истини за света? Моят категоричен отговор е: Не, абсолютно не, това са погрешни теории, които облагодетелстват само своите автори и тези, които правят кариера от тях.

В квантовата механика един обект може да съществува в много състояния едновременно – твърдение, което очевидно е лишено от всякакъв здрав разум. Описанието на света, дадено от квантовата механика, изглежда напълно противоположно на това, което наблюдаваме в реалния свят около нас (поне това със сигурност е вярно за макросвета, в който се движим и пряко наблюдаваме). Квантовата механика е мъртва наука: тя съдържа много сложна математика (често неразбираема дори за водещите учени в света), но не съдържа живот сама по себе си. И точно в областта, която описва, влиянието на живия наблюдател е особено голямо. Едно нещо е еволюцията на квантовата система, която е описана много точно от уравнението на Шрьодингер; Друго нещо е, че само измерването/наблюдението "решава" величините на изходните параметри. Уравнението на Шрьодингер изчислява вероятностите за някои изходни събития и техните параметри; то не дава единствен отговор за резултата от който и да е квантов процес. Може би така, може би така, може би така. Уравнението на Шрьодингер трябва да описва света по напълно детерминистичен начин, но това уравнение не го прави. Дори известният му автор (Ервин Шрьодингер) беше скептичен относно практическото приложение на това квантово уравнение. Той написа нещо подобно: „Е, ако вярвате на това, което казва моето уравнение, тогава трябва да вярвате, че тази котка е жива и мъртва едновременно. Тази ситуация явно не е правилна, защото такова нещо не може да се случи в света. Следователно моето уравнение не може да бъде правилно за котка. Някакъв друг фактор трябва да влезе в моето уравнение. Само гений като Шрьодингер може да разсъждава по този оригинален начин. Обикновените физици обаче в по-голямата си част не са гении; безусловно и безсмислено приемат квантовите уравнения като единствените истински теоретични инструменти, с помощта на които могат да бъдат открити всички тайни на микросвета; те са убедени, че държат здраво опашката на квантовата котка на Шрьодингер и че могат да я убият и възкресят (с техните квантови уравнения), когато решат.

Мистериозният фактор, който трябва да бъде въведен в уравнението на Шрьодингер, за да стане живо и правилно работещо, за съжаление не може да бъде облечен в математически одежди. Този фактор е живият наблюдател, чието квантово диалектическо сътрудничество с неодушевения обект (който се измерва – наблюдава) определя величините на параметрите на неодушевения материален обект. Извън измерването/наблюдението, извън диалектическото сътрудничество между живия наблюдател и неодушевения обект на наблюдение, няма определено време, изобщо няма обект на наблюдение. Уравнението на Шрьодингер ни казва какво се случва с квантовата система в интервала от време между две последователни измервания. Уравнението ви казва приблизително следното: „Ако знаете състоянието, в което се намира квантовата система в момента, тогава можете да изчислите какво ще се случи с тази система след, да кажем, пет секунди.“ Може ли да се вярва на подобно твърдение? Разбира се, че не. Има ли смисъл да изчислявате състоянието на квантова система, която е извън процеса на измерване (и следователно извън процеса на определяне-съществуване) и да се правите на луд, като си мислите, че резултатите, получени от това изчисление, отразяват нещо реално?

Микрочастиците (елементарни частици, атомни ядра, атоми,…) се намират на самия ръб (или много близо до него) на материалния свят. Тук определящата, стабилизираща роля на Живия наблюдател се усеща изключително слаба. Стандартите за измерване на Living Observer са много груби (твърде големи), за да измерват прецизно такива малки стойности на параметрите. Първоначалните резултати от измерванията са изключително неточни, има големи отклонения в стойностите за различните измервания; с други думи, изходните стойности на параметрите имат вероятностен статистически характер. В допълнение към тези трудности, величините на изходните параметри са ограничени от стойностите на световните константи и също зависят от това как се измерват тези величини (качество на измервателните уреди, използвани методи за измерване, измервателни възможности на живия експериментатор). Ето защо квантовите уравнения работят по-успешно в микросвета от детерминистичните уравнения, описващи макросвета и даващи еднозначен отговор за изхода на процесите.

В микросвета е невъзможно да се предвиди точен изход, преди да бъде направено измерването. Този факт не се дължи на липсата на достатъчно информация, а поради неопределената природа на микросвета, която само измерването (извършено от жив наблюдател-експериментатор) прави дефинитивна (т.е. стойностите на параметрите предполагат определена числена стойност). С други думи, измерването/наблюдението от жив наблюдател прави микрочастицата реална, съществуваща. И пак повтарям: това е така, защото микрообектите съществуват на границата на Реалния свят и тук определящото влияние на Живия Наблюдател е практически нулево. Да се твърди (както направи „най-големият учен на 20-ти век” А. Айнщайн), че има реалност в микросвета отвъд измерването/наблюдението е абсолютна глупост или невежество.

Старото класическо твърдение, че атомът е минипланетна система с тежко ядро в центъра си и електрони, въртящи се около него като планети, отдавна е изоставено от физиците като невярно. Уравнението на Шрьодингер изчислява вероятността електронът да е в някаква област около атомното ядро - идеята за въртенето на електрона около ядрото отдавна е погребана. Но новото твърдение на Шрьодингер за електрона също е невярно – това е чиста математика без реално покритие. Когато не се наблюдава от живия наблюдател, електронът е навсякъде (около ядрото) и никъде. Електронът е там, където го търсите, а не там, където уравнението на г-н Шрьодингер изчислява, че трябва да бъде (с известна вероятност, разбира се). Около атомното ядро, което е двуизмерен квантов обект (нещо като балон), не може да съществува детерминистично пространство по отношение на самото ядро; следователно не може да съществуват детерминистични точки и региони около атомното ядро, където е по-вероятно да пребивават електроните (според уравнението на Шрьодингер). Моите наблюдения върху изкуствено създадена кълбовидна мълния (квантов обект – гигантски макроатом) потвърждават това ново твърдение. Тези наблюдения са описани в моите книги.

Намесва ли се Бог в делата на микросвета? Всеки отделен образ на Първичната субстанция – било то енергия, било то неодушевен материален обект, било то живо същество, било то човешка душа, било то духът на цялата човешка цивилизация – съдържа Бог в себе си! Бог е Вездесъщ и Всемогъщ; Неговите потенциални възможности за въздействие върху обектите в природата са огромни (трудно е да ги оценим от нашите човешки позиции); Божиите взаимодействия с обектите в света са квантови (мигновени, без материални посредници). Бог може да повлияе на микросвета, но не го прави, защото това не е Негова работа. Бог се намесва в делата на макро- и мега-света само когато това е необходимо за стабилното развитие на живота на Земята, а също и в основните възли на квантовата вълна на живота, когато старите доминиращи видове живи същества трябва да бъдат заменени с новия (по-прогресивен) доминиращ облик. Бог може да накара (квантово) силите на природата да се развихрят до такава степен, че напълно да унищожи един вид живо същество и да го замени с друг. Бог може да „стерилизира“ вид живо същество и да го направи неспособно да се възпроизвежда; Бог може да изпрати смъртоносна болест, за да унищожи представителите на обречените видове живи същества; Бог може напълно да унищожи живота на Земята (само в края на света), като насочи (квантово) огромни количества енергия от Слънцето в ядрото на Земята и я стопи в лава! Бог балансира (квантово) много фино стойностите на параметрите на Земята, за да я поддържа обитаема; Бог защитава Земята от космически катастрофи, които могат да унищожат живота на Земята! Това е основната Божия работа, а не някакви ненужни дреболии като намеса в делата на микросвета, помощ на комарджии в казина (комарджиите също се молят на Бог за късмет) или решаване на лични проблеми на хората.

Друг „липсващ“ фактор в уравнението на Шрьодингер (и във всички останали квантови уравнения) е „квантовото единство на света“ – фактор, непознат на съвременната физика и следователно пренебрегнат от нея в теоретичното описание на микросвета. Всеки обект на първичната субстанция представлява противоречиво диалектическо единство на индивидуалното и общото. Като индивидуалност обектът взаимодейства с обектите в света по нормален (само познат на науката) начин: с помощта на материален посредник, със скорост, ограничена от скоростта на светлината. Като неразделна част от даден квантов обект (т.е. негов обобщен, сборен образ), разглежданият индивидуален обект е в мигновен (неограничен от скоростта на светлината) квантов контакт с обобщения колективен квантов обект и следователно с неговия интеграл части-обекти. Отделните неразделни елементи-обекти на квантовия обобщен обект могат да обменят (квантов път) информация, енергия, материя, действие. Това квантово обменно взаимодействие може да се осъществи, без да се нарушават законите на природата, както обикновено се случва.

При взаимодействията между микрочастиците (разпад или образуване на нови частици при сблъсък на частици), световните симетрии (на ниво микросвет) играят определяща роля в резултата от тези реакции-взаимодействия. Разбира се, природните закони също се спазват внимателно. Това е „скритият, липсващ демон“, който трябва да бъде включен в уравненията на квантовата механика.

Бог също представлява „скрит, липсващ” фактор във взаимодействията между отделните обекти в природата, но това е абсолютно непредвидим фактор (за нас хората), поради което този фактор-Бог не може по никакъв начин да бъде включен в уравненията на физиката или в теоретичните модели на биологията. Както споменах по-горе, Бог може квантово да причини (когато неговият план за Живот го изисква) верига от природни бедствия на Земята (катастрофални наводнения, много активна вулканична и тектонична дейност, силни суши, глобално застудяване или затопляне, други), без да нарушава закони на природата.

Както споменах преди, когато хвърляме зар много пъти подред, очакваме шестте цифри на зара да се появят с еднаква вероятност – 1/6. И това се случва с всеки нормално направен зар, по всяко време и на всяко място в пространството. Как може логично да се обясни разумното поведение на това „тъпо“, „безмозъчно“ зарове? Това дори не е някаква умна маймуна, която може да научи правилата на играта и да ги прилага правилно; все пак зарът е неодушевен предмет. Как зарът „помни“ колко пъти са се появили отделни числа при предишни хвърляния и как определя кои числа да се появят при следващи хвърляния? Въпросът ми изглежда тъп и тривиален, поне така изглежда на широката публика и на конвенционалните учени. За един дълбоко мислещ обаче това изобщо не е глупав въпрос! От гледна точка на съвременната физика отговорът би могъл да бъде: това се случва, защото има някакъв скрит за очите и ума ни обмен на мистериозни виртуални частици или информационни полета. Отидете и им докажете практически тези ненаблюдаеми полета от информация. глупаво! Най-логично е да вярваме, че Нещо (или Някой) стои зад това разумно поведение на тъпата безмозъчна умирачка. Бог не играе на зарове с природата – това е казал Айнщайн и е прав в случая. Истинският „скрит” интелигентен фактор, който контролира играта на зарове, е Единството на света и световните симетрии. Присъствайки във всички индивидуални обекти на първичната субстанция, Бог предава разум на всеки от тях. Така че в крайна сметка Бог прави всички обекти в света разумни!!!

Уважаеми конвенционални учени, много е грозно и арогантно от ваша страна да питате какъв механизъм стои зад действията на един Върховен разум или Бог (включително сътворението на света, управлението на света от този Върховен разум), когато механизмите, които предлагате са абсолютно грешни! Първо си оправи къщата, а после критикувай съседите.

Пол Дирак, който постави основите на квантовата механика, също беше скептичен относно универсалността на уравненията на квантовата механика. На въпроса „Какъв е отговорът на проблема с измерването“, той отговори: „Квантовата механика е временна теория. Трябва ли да търся отговор в квантовата механика?”.

Въпреки своята непълнота, квантовата механика има солидна експериментална подкрепа. Следователно не можем с лека ръка да го хвърлим на бунището на неуспешните теории. Квантовата механика е единствената съвременна теория, която върши полезна работа, макар и само в микросвета. За разлика от това Струнната теория няма абсолютни експериментални доказателства зад себе си. Идеята за 11-измерното пространство и съществуването на огромен брой балонни вселени изглежда много фантастична и по принцип не може да бъде доказана на практика. Не бих искал да обсъждам в тази статия другите фундаментални теории на съвременната физика, защото те в никакъв случай не могат да претендират, че са „върховни истини“ в науката. Това са фалшиви теории.

Ние живеем в неквантова среда, респективно манталитетът ни също е неквантов. Следователно, неквантови са нашите въпроси и отговори относно Сътворението, еволюцията на Вселената, Края на Вселената, произхода на Живота, природата на човешкото съзнание, произхода на световните константи и природните закони и други важни проблеми в нашия свят. Квантовата реалност, за чието съществуване съвременните учени дори не подозират, е много различна от неквантовата реалност, която познаваме относително добре. Когато зададем въпроса: „Защо в нашата Вселена световните константи имат стойностите, които наблюдаваме, и защо природните закони и фундаментални принципи са такива, каквито ги спазваме“, тогава ние несъзнателно приемаме съществуването на Създател (било то външен интелигент Дизайнер - някаква суперцивилизация от Мултивселената; или Бог; или просто слепите сили на неживата природа). Ние (не аз!) смятаме, че този Създател е направил своя избор на варианта на Вселената въз основа на някакви скрити от нас правила или просто е избрал варианта, който му е харесал най-много. И двете противоположни идеологически групи (религии и съвременна атеистична наука) задават грешния въпрос: „Какъв/Кой е този външен фактор, който е създал Вселената, и с какви средства я е създал? Защо този Създател избра тази версия на вселената?”. И много други грешни, неуместни въпроси.

Нашата Вселена е двойствено единство от индивидуални обекти и общи колективни квантови обекти. Квантов означава: елементарен, без вътрешен състав и структура, без определени точки и области в него, без определено начало и край във времето и пространството. Както е обяснено в моите книги, квантовият материален обект може да бъде само двуизмерно многообразие в пространството и само триизмерно многообразие във времето. Квантовият образ на нашата вселена е двуизмерна сфера-многообразие в пространството и триизмерно многообразие във времето. Трите измерения на времето са: затвореният квантов кръг на индивида, затвореният квантов кръг на Човешката цивилизация и затвореният квантов кръг на Живота-Цялата Вселена.

Квантовият образ на нашата вселена е затворено многообразие без определено начало и без определен край. Всички реални неща и събития се съдържат в този затворен свят, включително Първата причина за съществуването на Вселената, ако изобщо може да се говори за Първа причина в свят, където всичко е едновременно първично и производно по отношение на другите елементи на Светът. Такъв е и самият Бог – Той е първата причина за съществуването на всички основни форми на първичната субстанция (в качествения скок от най-сложната към най-простата във Големия кръг на първичната субстанция – на квантово ниво 7), и същевременно Той е продукт – производна на качествените изменения на различните форми на Първичната субстанция. В такъв затворен квантов свят няма нужда от Създател и Първопричина за съществуването на света-вселена. Големините на параметрите в този затворен свят са ограничени по стойност и строго дефинирани поради квантово-диалектическото съвместно съществуване и взаимодействие между Живия Наблюдател и неживата природа. Стойностите на световните константи и формата на природните закони не се нуждаят от външно обяснение и оправдание, защото не са създадени от нищо и от никого извън време-пространството на нашата Вселена. Законите на природата, параметрите на Вселената и формите на Вселената са подходящи за живота на Земята, те са красиви и симетрични. Те просто вършат добра работа!

Отличният физически ред, съществуващ в нашата Вселена, и прецизно поддържаните параметри на Земята, осигуряващи отлични условия за стабилно и безопасно съществуване на Живота, неизбежно ни водят до заключението, че съществува някакъв Върховен Супер-интелигентен и Супер-способен разум (много , много по-интелигентен и по-способен от нас, хората), който е проектирал и създал вселената и след това е продължил да контролира нещата в цялата вселена и по-специално живота на Земята. Бог е най-висшата форма на първичната субстанция във вселената. Бог трябва да е този Велик Създател на вселената и неин Върховен водач. Не, не е Той. Ако приемем, че Бог е проектирал Вселената и след това я е създал според този божествен замисъл, тогава това означава, че Бог е първичен по отношение на Вселената, че Той е съществувал преди Сътворението (извън нашето време-пространство). Това обаче противоречи на идеята за затворена във времето и пространството квантова вселена. Така че Бог не е Дизайнерът и Създателят на света. Както беше обяснено по-горе, само такъв модел на света-вселена е жив, работещ и обясняващ всички аспекти на света! Всички други неквантови „отворени” теоретични модели на Вселената не са в състояние да отговорят на всички тези въпроси, които си задава ученият, когато се заеме да изясни същността на света.

От диалектиката знаем, че всеки реален обект (от първичната субстанция) или процес представлява „единството и борбата на противоположностите“. Индивидуалният образ на Вселената (вселена, съставена от индивидуални, разделени в пространството и времето, материални обекти) и общият колективен квантов образ на Вселената (затворено във време-пространство квантово многообразие) са две противоположности, „борещи се помежду си” и съжителстващи в едно цяло. Друга двойка „борещи се“ и съжителстващи противоположности са неживата и одушевената форма на първичната субстанция. Диалектическото съжителство на противоположностите и тяхната вечна борба изисква наличието на „рамка” (какъвто е случаят с картините), в границите на която съществува това единство на противоположностите. Време-пространството е тази рамка; те от своя страна представляват друга двойка противоположности. В рамките на „пространството-време“ реалните неща имат двоен образ.

Времето на Вселената също е двулико. Първо, това е квантов обект (размер 4,4 милиарда години): затворен кръг без части (по-малки времеви интервали), без начало и без край. Второ, Времето на Вселената е диференцирано (това е неговият втори, индивидуален образ) на по-малки времеви интервали и има определена насочена напред „стрела на времето“. Въпреки че вътрешно последователността от събития е абсолютно определена от квантовата вълна на еволюцията на живота, началото и краят на тази последователност са „размити“ (недефинирани, „черни кутии“), защото нищо реално не е съществувало преди Началото и нищо реално не съществува след Края. Началото и Краят на Вселената се намират между Реалността и Не-Битието! Както и резонансите на елементарните частици: има ги и ги няма!

Вселената се е появила в „замъгленото” неопределено Начало в напълно готов вид (енергия, елементарни частици, атоми, молекули, …, скали, планини, планети, звезди, галактики и Животът в най-простата му форма), еволюирала според Закона на квантовата вълна от Живот (само жива природа), и накрая (след 4,4 милиарда години) Бог ликвидира Живота на Земята, Вселената изчезва в „замъгления” неопределен Край!!! В затворена квантова верига-колектор, Началото и Краят съвпадат! Животът завършва със Смъртта, Смъртта ражда Живот! Кралят е мъртъв, да живее кралят – казват французите. След като изгори в огъня, птицата Феникс възкръсва от пепелта! Такава е и Вселената!

„Външното“ за една затворена квантова верига е „Вътрешното“ за тази квантова верига! Външната причина за съществуването на Вселената се намира в самата нея. И тази кауза никога не е създадена от Нищото и от Никой и никога не може да изчезне! И следователно Вселената никога не е била създадена и никога няма да изчезне: тя съществува в цикли с продължителност 4,4 милиарда години; и тези цикли са абсолютно еднакви в най-малките си детайли; и няма „предишен“, „текущ“ или „следващ-бъдещ“ цикъл, има само един цикъл!

Представете си, че хронологията на Вселената е записана на филм, който е монтиран върху кръгъл барабан, чието пълно завъртане около оста му отнема 4,4 милиарда години. Извън барабана е абсолютна празнота: няма пространство, няма време. Всичко реално съществуващо е на барабана. На макарата има неподвижен белег – окото на Живия наблюдател, гледащ филма на Вселената. Зрителят-наблюдател е жив (съществува) и може да наблюдава филма само между неопределеното начало и неопределения край на филмовата лента; там Времето започва и свършва; Началото и краят на филмовата лента представляват „черни кутии“ – зрителят на живо не може да види какво се случва там, защото там нищо не се случва. Живият зрител се „събужда” веднага след неопределеното начало на филма и вижда камъните, планините, океаните, слънцето, нощните звезди, … примитивните бактерии-прокариоти в океаните; филмовата лента се върти и разкрива пред очите на живия зрител картини от еволюцията на Живота на Земята: нови и по-съвършени форми на живата природа се появяват, развиват се и процъфтяват, а след това умират; звездите и галактиките са еднакви; …; в края на филма в тях се появяват кадри на цивилизования човек; Човекът достига своя връх – разцвет в 21 век след новата ера и започва да се изражда, природните бедствия спомагат за унищожаването на живота на Земята; светкавица – и край – живият наблюдател е мъртъв! Лентата се върти непрекъснато, защото няма никой „отвън“, който да я стартира или спре. Живият наблюдател се събужда и филмът продължава да показва същите картини! Това беше само игра на въображението, за да разберем по-добре същността на Вселената.

Като квантов обект, Вселената притежава външен неделим (квантов) образ. Стойностите на основните параметри на това квантово изображение са както следва: пространствен размер – 0,652*10^28 сантиметра, времеви размер – 4,4 милиарда години, маса – 5,6*10^55 грама, обща кинетична енергия (потенциалната гравитационна енергия има същата стойност, но с обърнат знак) – 5.02*10^76 ergs, стойностите на всички световни константи, природни закони и фундаментални принципи,…, някои биологични и духовни параметри, които не могат да бъдат оценени с метричната система на нежива материя и енергия …и накрая – Бог като неин противоположен партньор. Тези външни качества на вселената - квантовият максимален обект са залепени като етикети върху тялото му, те са квантови количества и следователно не могат да бъдат разделени на части, те са вечни, никога не са създавани от никого и никога не могат да бъдат променени или унищожени.

От гледна точка на съвременната наука, а също и от гледна точка на основните световни религии, всички въпроси и отговори (понякога изглеждат много логични) на въпросите за Сътворението, Създателя, природата на природните закони, ценностите на световните константи, Първата причина за съществуването на света, Целта на Вселената и други, просто губят смисъл в светлината на обясненията, дадени по-горе. Защото: нямаше външна Първопричина за създаването на Вселената, нямаше Дизайнер на Вселената, нямаше Създател и Създаване на Вселената, нямаше обсъждане и подбор на стойностите на световните константи и формата на природните закони, не е имало детерминистично начало и детерминистичен край на Вселената и т.н. Това, което остава за нас, учените (и всички непрофесионални умни хора), е да се опитаме да разгадаем принципите на световните симетрии и защо съществуващите природни закони и ценности на константите на света са такива, каквито ги наблюдаваме; да се опитаме да разберем същността на Бога и неговите възможности за въздействие върху неживата и живата природа; да разберем нашето място и роля в този свят. Но задавайки си въпроси като „Защо имаме тази версия на Вселената, а не друга?“ просто няма смисъл. Тази вариантна вселена съществува, върши добра работа, нищо не може да се промени, този вариант е завинаги… – и това е – случаят е приключен!

Квантовата вълна на еволюцията на живота е най-основният природен закон, контролиращ живота на всички живи организми на Земята (животни и растения), включително еволюцията на човешката цивилизация. Това е жив (развиващ се във времето) закон на природата, а не завинаги замразен закон като Закона за гравитацията. Това е естествен закон за непрекъсната промяна и възходяща еволюция на Живота. Качествата на Единния жив наблюдател във Вселената (Живата природа на Земята) се развиват с течение на времето, от най-простите им форми в началото на цикъла (прокариоти и синьо-зелени водорасли) до най-сложните им форми – тези на цивилизования човек ( в края на цикъла на Вселената).

Основните качества, определящи сегашното състояние на вида „цивилизован човек“, се проявяват в колективната етика, морала на историческите класи и историческите социално-икономически системи, включително тяхната култура, изкуство, религия, инструменти и технологии за овладяване и подчиняване на околната среда на техните краища. , оръжия, енергийни източници и др. Наричам този арсенал от качества „интензивност на живота“ – това е вертикалната ос на графиката на квантовата вълна на живота. Индивидуалните човешки същества са само послушни изпълнители на симетриите на света, особено тези, определени от Квантовата вълна на живота. Макар и привидно свободни в личните си действия, като класа (техният колективен квантов образ) хората са „задължени” да се съобразяват с изискванията на световните симетрии и Квантовата вълна на живота: общото и необходимото се реализират чрез конкретното и случайното. . „Техническите средства“, използвани от Бог, са страстите, нуждите, желанията, личните интереси на индивидите, които Бог умело канализира.

В своята еволюция всяка социална класа и всеки социално-икономически ред (система) има периоди на прогрес и разцвет, когато неговите концепции напълно отговарят на качествата на Живия Наблюдател в моментното състояние на неговата еволюция. Това са най-щастливите и ефективни периоди в живота на класата/системата, периоди на относителна стабилност и победа. Но Живият Наблюдател не стои замръзнал на едно място, той развива и усъвършенства своите качества и изяви във Времето, докато концепциите за социални класи и социално-икономически системи не се променят във Времето. С течение на времето възниква дисхармония, излизаща от резонанс с вече промененото състояние на развиващия се Жив Наблюдател. Социалната класа/система губи стимулите си за активен живот; той вече е постигнал високите си цели, а интересът му към живота се е изпарил. Такава „изхабена” социална класа/система продължава да вегетира известно време, постепенно се изражда и влиза в конфликт със следващата в еволюцията по-прогресивна социална класа/система. Резултатът от този конфликт винаги е в полза на по-прогресивната класа/система: старата класа/система умира, новата класа/система става доминираща класа/система през следващия квантов период в еволюцията на Живота. Еволюцията на живота никога не спира и никой не се връща назад. Както каза Георги Димитров: „Колелото на историята се върти напред и ще се върти до пълната победа на комунизма!?“. Леко бих модифицирал думите на Георги Димитров: „...до края на света, а после пак ще се завърти”. Упадъкът на заминаващата социална класа/система, система, се изразява в неспособността й да контролира активно политиката и икономиката, корупцията в нейните среди достига огромни размери, нейната култура и морал вече не са позитивни.

Приемайки като доказан факт революционните скокове от един тип социална класа/система към следващия по-прогресивен, ние сме длъжни да отчетем и факта, че между тези революционни преходи има дълги периоди на социално затишие, на плавна тиха еволюция. (много често незабелязано от политическите и икономически лидери, а и от учените), на временен просперитет и социален мир. Пример: след времето на квантовата катастрофа на графиката на квантовата вълна на живота – периодът 1929-1945 г., времето на Голямата депресия и Втората световна война – когато остарялата система на класическия капитализъм е заменена от системата на свободния пазар , последва дълъг период на относително стабилно и ефективно икономическо развитие на нашата цивилизация. През този щастлив период стандартът на живот на обикновения гражданин се повиши значително. Временната икономическа стабилност и просперитет на тази система създаде в човешкия ум фалшивата илюзия за вечността на Системата на свободния пазар. Бившият президент на САЩ Джордж У. Буш твърдо вярваше във вечността на тази система и неговата политика беше на всяка цена да избегне реформирането на тази вече разлагаща се система. Сега усещаме на гърба си тази негова пагубна политика. Въпреки героичните усилия на новия американски президент Обама да доведе до радикални промени в Системата, Вашингтон отчаяно се съпротивлява на такива промени и политиците там изглежда все още се управляват от Рейгънизма, ултраконсервативна идеология, която казва, че държавната намеса в икономиката винаги е лошо нещо, но оставянето на частния бизнес да се занимава със собствените си средства винаги е добро нещо. Резултатите от тази политика са много трагични за обикновения работещ американски народ. Първо, дори преди настоящата тежка рецесия (причинена от неразумната политика на друг Рейгънист, Джордж У. Буш), се очакваше намаляването на данъците върху високите доходи и дерегулацията на икономиката да донесат просперитет на цялата американска нация. Но това не се случи! Само богатите американци се възползваха от тази ултраконсервативна политика. Реалните доходи на най-богатите (0,01% от населението на САЩ) американци са нараснали седем пъти между 1980 г. и 2007 г. (годината, в която започна настоящата рецесия). През същия период реалният доход на средния американец е нараснал само с 22% - една трета от увеличението на доходите им през предходните 27 години. Настоящата рецесия е най-тежката рецесия след Голямата депресия.

Дебатът около предложената от президента Обама нова обществена (с участието на правителството) система за здравеопазване става все по-ожесточена. Богатите призовават по-възрастните американци (основната опора на консерваторите) да излязат по улиците и площадите на САЩ, за да протестират срещу предложената основна реформа на нехуманната съществуваща здравна система. Републикански конгресмени и сенатори, подкрепяни от много демократи, се борят усилено в Конгреса и Сената за запазване на огромните печалби на застрахователните компании. Тези политици не се интересуват от съдбата на 50 милиона неосигурени американци; това, което ги интересува, са огромните суми пари, които застрахователните компании слагат в джобовете им, за да купят съвестта им. Корупцията в такъв огромен мащаб е типична за умираща доминираща класа и социално-политическа система.

Има много какво да се каже за финансовата катастрофа от последните две години. Усилията за осъществяване на държавен контрол и регулация върху дейността на банките и големите финансови корпорации вече губят сила. Противниците на реформата твърдят, че повече държавна регулация ще доведе до значително намаляване на финансовите иновации – и те казват това само месеци след като станахме свидетели на „чудесата“ на тази иновация, която доведе САЩ до ръба на финансов колапс. Този колапс беше предотвратен от огромни парични инжекции за най-богатите финансови корпорации в САЩ – пари, идващи от джобовете на средния американски гражданин. Ограбените финансират своите грабители! Какъв парадокс, каква трагедия! Сега, в края на лятото на 2009 г., сме свидетели как тези финансови паразити „уважават” своите кредитори – обикновените американци. След няколкомесечно сдържане на алчността бордовете на директорите на спасените от крах финансови гиганти отново започват да пускат „златни парашути” върху главите на своите мениджъри и служители. Средната годишна заплата на средния служител в тези финансови гиганти е около един милион долара. В същото време средният работещ американец се мотае за $40k на година, ако изобщо има възможност да се мотае при тази висока безработица (почти 10% безработни в САЩ). На какво се дължи тази драстична разлика в доходите на тези две категории работници? Това се дължи на бруталния грабеж на средностатистическия американец и на закона, който позволява това да се случи. Едрият капитал е несъвместим със социалната справедливост и истинската демокрация! Това е истината!

Големият капитал, големият петрол, правителствата на най-развитите страни в света и упоритият консерватизъм не са в състояние да спрат прогреса на цивилизацията и да предотвратят прехода от остарялата, износена и вече неработеща ефективна система на свободния пазар към новата социална -икономическа система. Не си позволявам да спекулирам с предимствата на тази нова система, но тя със сигурност ще бъде много по-справедлива и много по-хуманна система от системата на свободния пазар. Едно е сигурно: държавата все повече ще се намесва в делата на икономиката и социалните отношения. Не се страхувайте – това няма да е болшевишки комунизъм или „развит, хуманен социализъм“. Бог не използва своите стари инструменти и методи.

Научното изследване, проведено преди няколко години в Масачузетския технологичен институт, наречено „Границите на растежа“, насочи вниманието на учени и политици към някои критични проблеми в развитието на цивилизацията и преди всичко към проблема с изчерпаемостта на природни ресурси. Изкопаемите горива и суровините са се опитомявали в продължение на стотици милиони години (и милиарди години) в недрата на Земята и ето, че цивилизованият човек излиза на сцената на Живота и бързо вижда цената. Само за около 150 години повече от половината от тези жизненоважни суровини за цивилизацията вече са безвъзвратно използвани. Повечето от тези суровини не могат да бъдат рециклирани за употреба втора употреба. Моделът, разработен от учени от Масачузетския технологичен институт, предполага експоненциален растеж на човешкото население, потреблението на храни и суровини, замърсяване на околната среда в резултат на човешка дейност,… – и всичко това, съчетано с драстично намаляване на природните ресурси, ще доведе до катастрофално унищожаване на цялата система някъде през втората половина на 21 век. Това заключение за времето на края на Системата (Човешката цивилизация и на Живота като цяло) съвпада с времето на Края на света, предвидено (изчислено по-точно) от Квантовата вълна на живота. Краят на цивилизацията и краят на света ще настъпи някъде около 2068 г. – само след 60 години!

Човешкото население на Земята се е удвоило през последните 46 години. Сега на Земята живеят близо 7 милиарда човешки същества. Въпросът е: могат ли намаляващите природни ресурси да поддържат стабилното и комфортно (по нашите настоящи мерки) съществуване на Цивилизацията, докато човешкото население продължава да нараства експоненциално? Труден въпрос!

Гражданите на САЩ буквално ядат петрол и гълтат природен газ. Нефтът и газта са необходими за задвижване на нашите коли и отопление на домовете ни, за производство на електричество, за производство на изкуствени торове и пестициди, за производство на храна (петрол за напояване, за захранване на машини, за култивиране, за прибиране на реколтата, за транспорт, за производство на хранителни продукти във фабрики и други). Изчислено е, че само за изхранване на средния американец се изразходват около 1500 литра масло годишно (няколко пъти повече масло се изразходва за задвижването на личния му автомобил). Урокът е прост: без масло гладуваме, замръзваме, не се движим достатъчно. Добивът на петрол вече достигна своя връх и започва да намалява в поне 54 страни от ОПЕК (от общо 65 страни членки на организацията). Оптимистичната информация за големи запаси от петрол, идваща от страните производителки на петрол, особено от Саудитска Арабия, е ненадеждна и силно съмнителна. Повечето петролни експерти смятат, че пикът на производството на петрол вече е преминат. Тъй като производството на петрол намалява и цената му се повишава, цената на храната също ще се повиши и ще се превърне в дефицит. Очаква ни глад в следващите години. Но не само гражданите на САЩ консумират природните ресурси на Земята като хищници. Други големи развиващи се нации, като Китай и Индия, скоро ще надминат САЩ по потребление на петрол и метали.

Всяка нова уста допълнително натоварва природните ресурси. Докато петролът е най-застрашеният природен ресурс от скорошен недостиг, други са близо до него – включително метали, фосфати, почви и вода. Експоненциалното нарастване на човешкото население на Земята може да доведе до тревожна скорост на изчерпване на природните ресурси. Проблемът със замърсяването на околната среда също се превръща в много сериозен проблем – изменението на климата е доказан факт. Ако глобалното затопляне на планетата (причинено от човешката дейност) продължи със сегашната скорост, тогава само след три до четири десетилетия Земята може да стане негодна за живот.

Можем ли да върнем нещата назад и да спасим живота и човешката цивилизация от неминуема гибел? Можем ли да сложим край на хищническата експлоатация на природните ресурси, да запазим природната среда на ниво, подходящо за поддържане на Живот, и да спрем растежа на човешката популация според експоненциалния закон (този закон работи вече 6000 години)? Това едва ли е възможно (дори ножът да опре до кокала) с егоистичния ни консуматорски манталитет (след нас – потоп!), а и защото една малка модификация на този експоненциален закон (кой ще работи, за да поддържа огромно старо поколение?) може водят до дестабилизация и неминуем крах на цивилизацията.

Ние, хората, не можем да спрем еволюцията на живота и цивилизацията и да предотвратим неизбежния край на Вселената. Бог ще извърши тази последна работа в историята на живота, като изпрати различни катастрофални бедствия като: смъртоносни болести, общо безплодие на мъжете и жените, умствена и физическа дегенерация на човешката раса, унищожаване на животни и растения, тежки суши, катастрофални наводнения, активна вулканична дейност и други природни бедствия. След 2068 година на Земята няма да има хора, след тази година изобщо няма да има Вселена!

В една от книгите на Новия завет, Апокалипсисът на Свети Йоан, апостол Йоан (вдъхновен от Бога или преразказвайки това, което е чул от Исус Христос) описва ужасяващите картини на края на света: „...всякакви катастрофи, ужасът, отчаянието, …, ще предшестват края на света. Слънцето ще угасне след дни на скръб и луната няма да дава повече светлина, всички звезди ще паднат от небето и небесните сили ще изчезнат...”.

Хора, не очаквайте от Бога само любов, състрадание, помощ. Бог е длъжен (от вечните закони на природата) да следва и изпълнява изискванията на Великата квантова вълна на живота. В моментите на катастрофи на тази вълна Бог не проявява милост към живите същества, които са осъдени да напуснат сцената на Живота: Той ги изтребва в огромни количества или ги унищожава напълно, давайки „зелена светлина“ на новото, по-прогресивно видове живи същества. В края на света Бог напълно ще унищожи Живота на Земята, а с него и самата Вселена! В своите откровения, дадени на библейските пророци, Бог описва с прости думи как ще настъпи Краят на света и как Животът и Вселената ще започнат наново. Разбира се, юдео-християнското описание на края и началото на света е доста примитивно, отразявайки състоянието на човешкото познание преди две или три хилядолетия.